Баба Марта positive

Снимка: Wikimedia

Баба ви Марта е голям пич. Ежегодно минава, пуска топлото (не на Вальо, а тру топлото), птичия саундтрак и зеленото в парка (и черното под формата на гадни пиещи метъли, ама това е друга тема). Освен това заради таз същата дама ежегодно се окичваме с бели и червени мартенички.
Както знаем, се спори от къде идва традицията. Някои казват, че е от траките, други - от римляните, а трети са убедени, че е от прабългарите. Съвпадение има само в символиката. Червеният цвят е за здраве, като символизира кръвта и живота, а белият - за щастие. Мартеницата се носи докато видим цъфнало дърво или пролетна птица тип щъркел или лястовица. Тъй като из София има предимно гълъби (лов я, збл), чакаме дръвчетата на НДК да цъфнат и ги окичваме с мартениците си. Според моята баба така дървото, на което сме окичили мартеницата, ще е плодородно през годината, но пък има и друг обичай. Когато видите желания пролетен обект, да сложите мартеницата под камък и ако след месец има мравки под камъка, то годината ще е плодородна. И все пак не се виждам да ровя за мравки през април в София.
Някой из туитър или фейсбук беше споменал, че мартениците са единственият подарък, който всички приемат с усмивка и не се оплакват, че не им харесва. Това, предполагам, е заради готиния обичай. И как да не се усмихват хората, когато настъпва пролет, птички пеят и си подаряваме здраве и щастие.
За разлика от масата забързани граждани аз предпочитам да подарявам най-елементарна мартеничка, която късам от кълбото прежда и връчвам на всеки, когото видя. Така няма пренебрегнати хора, а и няма опасност да дам блещукаща простотия на сто килограмов мъж.
Честита Баба Марта от мен, да сте живи и здрави, много румени и засмени и всеки празник да ви бъде много повече positive, отколкото negative, въпреки цялостната negative сила, която ни облъчва отвсякъде. И да си спазвате традициите.