TEDxNBU - събитието, което си заслужава

Снимка: Събина Панайотова

Въпреки плана ми, да направя точно това, ще ви спестя адски подробните обяснения за случилото на TEDxNBU. Не за друго, а защото за 4-те дни пътуване и боледуване, които ме сполетяха, Комитата и Боби са се справили чудесно с репортерстването от мястото на събитието. Освен това и Събина (благодаря за снимките) допълва информационния поток в ентелегентно. Ще пропусна това удоволствие, не за друго, а защото наистина прекрасно впечатление ми оставиха определени беседи и за да няма сърдити ще ви разкажа за тях, като следвам хронологията. 

Първи на сцената излезе  Георги Петков, който говереше за българската музика и желанието му да покаже старото по нов начин. Е, честно казано, мисля че успя. За съжаление едва ли би могъл да стигне до масовата публика, но все пак е прекрасно, че има толкова много хора във фолк-джаз формацията на НБУ. Видео от тяхното изпълнение може да видите тук. 

Снимка: Вергиния Янчева

Презентацията, която ми се запечата в съзнанието е историята на Събина около създаването на ентелегентно. Знаех основните факти за списанието - университета и екипа, но толкова. Оказа се, че този блог, по-скоро онлайн списание, има доста интересна история, а Събина успя да представи идеята на списанието и силата, която движи екипа му, почти десет години, по един емоционален начин, който беше изцяло в контраст с очакванията ми тя да говори за Animal Rescue.

Весела Герчева пък сподели много интересна и забавна идея свързана с децата ни. Според нея всяка една административна сграда трябва да е гостоприемна за децата, като така те ще могат да научават за това, което се случва в тази сграда. Един вид подготовка за живота на големите, представена по детски начин, който да е забавен за децата. Весела даде пример с музей, в който децата буквално "изравят" находки от пясъчника и така виждат каква е работата на археолога, що за чудо е това археологически артефакт и какво толкова интересно може да има в едни кости. В общи линии учене чрез игра. Тук прибягвам до twitter, където през цялото време валяха цитати, за да споделя думите на Весела: "Децата не отделят процесите на игра и учене. Ние обаче го правим за тях." Честно казано изцяло споделям мисленето, че училището в сегашната му форма е отживелица и само ограничава децата ни, но това е друга тема.
Евгени Тодоров и Павел Пенчев се опитаха да разкажат за пътуването си до Еритреа (малка държава в Африка), което се е случило през миналата година. Честно казано им правя евалата за идеята и изпълнението, както и за факта, че се замислят дали е ОК да се намесиш в живота на друга цивилизация, но за сметка на това презентацията им беше доста зле. Надявам се другия път да избягат от притеснението и наистина да разкажат за това, което са направили защото е адски интересно.
Йоан Василев ми хареса като лектор и идея, защото го раздаде доста простичко. Той ни обясни за опита му с ходенето и как това му доставя удоволствие, спокойствие и по-добър тонус. Склонен съм да не се съглася с него по параграфа за бързо придвижване, но аз съм колоездач, така че май е нормално пешеходците да ми се струват неефективни. Въпреки това концепцията му за алтернативно придвижване в града, което е и по-ефективно, ми хареса, а и това наистина беше беседа, която се доближи максимално до основната идея на TED.

Снимка: Вергиния Янчева

Всъщност най-впечатляващ беше проф. Румен Цонев, който нагледно показа как работи един оркестър. Всичко започна с изкарването на 20 души от публиката на сцената, сред които и аз. Разделени на четири групи по пет човека ние представлявахме различните групи инструменти - първа цигулка, втора цигулка, не-знам-си-какво и виончело, каквото бях и аз. Като даде по един звук на всяка група, проф. Цонев набързо ни обясни за тоновете, шестнайсетините, осмините и т.н., както и за преходите на инструментите. Малко "галигалигалигалигали" и тичане по-късно в залата имаше 100 човека повече, които знаеха как работи оркестъра. По-впечатляващо и оригинално представяне на подобна идея не бях виждал, камо ли да съм част от него.
Ясен Захариев, обаче ще спомена като най-плоския TED презентатор, който съм виждал. Адски постна и спекулативна беседа, в която обясни колко е лоша ракията и как трябва да се пие вино, колко е зъл интернет и как го плаши анонимността в интернет. Очевидно представител на едно-две поколения преди настоящото, който си е повярвал малко повече. Предполагам има и позитивни неща в този човек, но презентацията му ме накара да се разсмея на няколко пъти от почуда как може да има подобни хора на TED събитие.
Финала на TEDxNBU беше даден от Ана Пампулова, която буквално ни показа как си лафят балерините на сцената, като примерите и бяха особено забавни. Освен това ни разказа за езика на тялото и факта, че доста малко хора го разбират и използват, за ползите от това да познаваш тялото си и да можеш да го използваш с пълния му потенциал. За финал нейни студенти представиха 3 етюда, които ми харесаха изключително много.
Веднага след този танцов разкош се изнесох от НБУ със скоростта на влак стрела, тъй като трябваше да бързам към приятелите си, с които да катерим планини през уикенда. Адски доволен съм от организацията на събитието, както и от свежата обстановка, която създадоха организаторите. Основната виновна Деси Бошнакова успя да зарази публиката с идеята на TED, като се представи адски приятно като водещ между отделните презентации и успя да ни разкаже някои интересни случки. За мое най-голямо щастие ще запомня първият ми TED като събитие на изкуствата. Имаше осезаема липса на технически теми, която ме учуди, но за сметка на това видяхме хор, свирене на барабани, оркестър и танци, като ярки представители на културата в НБУ. Надявам се това да стане ежегодно събитие и да мога да съм редовен посетител, защото TEDxNBU е събитие, което си заслужава.