Фалшивото родолюбие

Колко от вас, без да се замислят, могат да кажат точната дата на подписване на санстефанския мирен договор? А кога България обявява своята независимост? А Съединението кога се е случило?

Да, знам, че това не е най-подходящото място да задам подобни въпроси, тъй като са малко незаинтересованите същества, които знаят какво е блог, камо ли да четат такива. Но ако задам този въпрос на 100 човека на улицата, едва ли повече от 10-ина ще ми дадат три правилни отговора.

Въпреки това редовият българин е много горд с празника трети март и не пропуска да се потупа в гърдите, че е наследник на Левски и Ботев, да развее трибагреник на балкона и да пусне поне шест патриотични песни във Фейсбук, без да се замисля за уроците, на които ни учат тези личности. Принципно този празник е и повод да си припомним за загиналите за свобода Българи. Такива Българи, каквито в България вече няма.

Българи, които са давали мило и драго за родината си, независимо от безнадеждната ситуация, в която се е намирала тя. Хора, които са се борили за идеите си и са дали живота си за тях. 

Българина на 2011 обаче може целогодишно (с изключение на 3-и март) да плюе системата, в която живее, може да се оплаква, че няма пари, работа, дрехи и възможност да отиде на почивка в друга страна. Това са и основните нещастия, които занимават народа ни и се обсъждат предимно на чашка. Същите тези сънародници не могат да кажат блага дума за държавата си. Освен това те не могат да използват една от най-големите ни културни гордости - българския език и кирилицата. Тяхна мечта е да отидат в чужда страна, да работят по малко и да изкарват хиляди, с които да си живеят живота. Да, но така не става. Думите на Влади, че трябва да си скъсаш гъза от работа, за да успееш, са със световно покритие, без такса за роуминг.

Съвременна България се нуждае от своите нови герои, които да се борят за родината си. Борбата няма да се изразява във въоръжение и опълчение, а в напомпване на интелект, самочувствие, борбеност и мисъл в главите на хората. За целта трябва доста време, което за съжаление не прощава на нищо и никого. Прекрасно доказателство е цялата фалшива лицемерност на всеки подобен празник, която се проявява във великите изрази "Честит празник БЪЛГАРИ", казани от хора, които са готови да се махнат от тук на мига.

Аз не харесвам факта, че националният ни празник е трети март. От историческа гледна точка тази дата е адски важна, но в същото време този договор е бил валиден прекалено кратко време, че да му се отдава такова значение. Освен това постоянното преекспониране на турското робство и обясненията за петте века се дължат и на това. По-подходящ ми се струва Денят на Независимостта, колкото и да е изтъркано. Основната причина да смятам така е, че абсолютната самостоятелност на българската държава е фактическото освобождение, не само в териториален, но и в политически смисъл.

Въпреки по-скоро негативното ми отношение към прекаленото родолюбие и възхваляване на България, аз си обичам родината. Може в някои отношения да е пълна мизерия и гадост, народа масово да е по-тъп от вдлъбнат чепик, но въпреки това има много позитивни неща и хора, които ме карат да остана. Надявам се все повече хора да се чувстват така и след няколко години да мога с чиста съвест да ви кажа честит празник, гордейте се, че сте българи.