Кино в четвъртък: Опасен метод

В историята на човечеството има личности, за които хората просто трябва да знаят. Не заради друго, а защото тези личности са едни от "виновниците" за сегашното масово разбиране за света, като в същото време имат интересна и донякъде поучителна история. Зигмунд Фройд и Карл Густав Юнг са точно такива личности и вероятно това е причината да са основните действащи лица във филмa на Дейвит Кроненбърг "Опасен метод".

Филмът се фокусира върху лечението на Сабина Шпилрейн (Кийра Найтли), която е пациентка първо на Юнг (Майкъл Фасбендър), а по-късно и на Фройд (Виго Мортенсен). С тази история се  разказва за началото на психоанализата и заформянето на някои от най-значимите идеи на Юнг, както и за влошаването на отношенията между него и Фройд. За мен поне историята е представена доста добре, като фокусът е по-скоро върху пациентката и Юнг, отколкото върху Фройд. Както една приятелка отбеляза, това вероятно се дължи на факта, че за тези събития има исторически данни само от дневника на Юнг. Иначе филмът е базиран на постановката The Talking Cure на Кристофър Хемптън.

Макар да смятам, че е излишно, се чувствам длъжен да отбележа изключителната актьорска игра. Ролята на Фройд е била отредена за Кристоф Уолц, но за щастие по това време той е зает с друг филм, заради което Кроненбърг се обръща към Мортенсен, който се справя отлично. Фасбендър също е убедителен в ролята на Юнг, но личният ми фаворит е Кийра Найтли, която прави най-добрата си роля до момента.

Чувствам се длъжен да споделя, че въпреки ужасяващото качество, което предлага Зала 1 на НДК, имаше кадри и сцени, които ми направиха впечатление с красотата си, което пък говори за добре свършена режисьорска и операторска работа. 

Накратко не очаквайте филм за Фройд или Юнг. По-скоро филмът е за развитието на един метод и влиянието му върху двамата учени. Според мен филмът заслужава да бъде изгледан, ако не заради друго, то поне заради общите познания, които дава за Фройд и Юнг.

#ИстинскиМодернаБългария

Автор: GEX (от)

Ако запитате Уикипедия що е то нихилизъм*, ще получите един много кратък и конкретен отговор - философската позиция, според която всичко в света, особено човешкото съществуване, човешкото минало и настояще, е лишено от обективно значение, цел, познаваема истинност и реална ценност. Един слабо известен и силно интересен факт от народпсихологията е, че съществува явлението български национален нихилизъм, чиито дири се проследяват в историята чак до VII-VIII в.

Но това е блог, векът е XXI, така че нека си говорим за нещо по-модерно, а? Нека си поговорим за туитър явлението от последните дни, което носи звучния хаштаг #МодернаБългария. Ако не ви се рови ще обясня накратко - с този хаштаг се отбелязват брутално иронични туитове, в които се плюе и смачква всичко българско и родно, което "обичаме" - чалга, шльокавица, сексуална разкрепостеност, липса на интелект, липса на нормално поведение и т.н., и т.н. Ако питате, този път не Уикипедия, а мен какво е това ще отговоря кратко - нихилизъм в най-висша форма.

За съжаление подобни избухвания никак не са ми чужди, въпреки че са безкрайно безсмислени, защото са насочени в грешна посока и не променят тези хора и неща, които трябва. Нещо като протестите от преди малко повече от месец (забравихме ги нали :) ). И точно, защото не са ми чужди подобни избухвания, съм безкрайно несъгласен с авторите на всеки един ироничен туит. Не за друго, а защото аз не живея в тази модерна България. Моята модерна България е друга, макар че има нюанси, които присъстват и в туитовете. Освен това, когато видя от тази #МодернаБългария, за която се туити, аз страня от нея, а до скоро се опитвах да я променя.

С лек финт извън нихилизъма искам да разкажа за #ИстинскиМодернаБългария, която виждам около себе си и която искам да се развива, въпреки черните облаци, които са надвиснали около нея. В тази #ИстинскиМодернаБългария хората се интересуват - от обществено важните теми, от хората около тях, от начините по които могат да направят живота си по-готин и интересен, от хубави филми, музика, книги. Истински модерните българи са високо интелигентни, пишат на кирилица, знаят какво е спор и защо се различава от скандал и монолог, говорят правилно, знаят какво е контрацепция и я употребяват. 

Сред тези хора има някои, които наистина мислят преди да критикуват, а когато го правят се опитват да инициират действия от критикуваните хора, институции и т.н. Тези хора не разчитат на телевизията, за да се забавляват - те ходят на кино, театър, концерти и барове, където понякога много сериозно се напиват. 

Модерните българи съществуват наистина и работят нещата, които ги интересуват и харесват, затова и отделят внимание на работата си и я вършат добре и отговорно. Те се борят със системата и спазват правилата. Като всички хора на света, истински модерните българи кривват от правия път понякога и се държат като просто модерни българи.

За съжаление моето определение за истински модерен българин може да послужи и за определение на титлата "българин хипстър". Не за друго, а защото тези хора все още са доста малко и трудно се забелязват в масата. Хубавото е, че истинските хипстъри - с нечуваната от никого музика и странните цайси, вече са мейнстрийм. Един жокер е фактът, че зависи само и предимно от нас дали ще живеем в #МодернаБългария или #ИстинскиМодернаБългария.

______________

*авторът държи да отбележи, че е нихилист до степен, в която е решил да се терминира (идва от терминал на летище!).

Благодаря, Z-Rock

Някакъв есенен ден на 2006 г. е, а моята 15 годишна особа зяпа телевизия на вилата на леля си и вуйчо си. Там се появява реклама с участието на някаква яка мацка, която (рекламата) твърди, че има ново радио, което трябва да е Рок Радиото на България. Денят ще да е бил събота, а датата примерно 21-ви октомври.

После се прибрах в София и тъкмо бях изнудил моята мила мама да ме пусне на "нощна". Тогава нямахме интернет вкъщи, а и компютърът ми морално остаряваше, пък още си бях геймър. Та като мама ме пусна на нощна реших да видя що е то Рок Радиото на България. И се оказа Z-Rock, което си имаше и форум.

Форума казва, че тази нощна е била в нощта на 22-и срещу 23-и октомври 2006 г., откогато фигурира регистрацията ми там. Сега по радиото слушам за 5 невероятни години, в които има Z-Rock и си мисля, че те са невероятни основно заради Z-Rock.

Едва няколко месеца по-късно се състоя първата форумна среща на Z-Rock, на която мама не беше много навита да ме пусне, но все пак ми се довери. Благодаря, мамо. Там се срещнах с някакви всякакви хора, като повечето от тях вече не са, нито във форума, нито в компанията. Но това беше началото на нещо интересно.

Всъщност историята не е интересна, защото тя е много дълга, а и случките не са нещо уникално. Но пък са нещо много специално за мен, а предполагам и за другите участници. Важен е крайният резултат, на който се радваме в момента.

Пет години по-късно вече не сме компанията от форума, а просто компанията или приятелите. И то не само задочно и онлайн, а реално и живо. Когато някой закъса винаги има много, много рамена, на които да се подкрепи и да го избутат нагоре, доколкото могат. Когато някой се радва има още поне 30 човека, които да се радват с него.

За мен това е безценно и нито една кофти схема на парчетата няма да променят това. Единственото, което искам да пожелая на всички ни е да има повече подобни каузи и случки, които да обединяват разни хора, така че да се подкрепят и обичат, защото е важно, а и готино.

Честит рожден ден, Z-ROCK!

"Оня пилешки фенер..."

Днес изпратихме един много важен и ценен човек, който си отиде безкрайно ненадейно и остави една огромна празнина в хората, които псуваше от време на време и хранеше с лимонови резенчета и други лакомства. Соня, 100, hundred, Кака... Все за нея става дума и то все хубава.

Ако сте прочели онази част от блога, в която обяснявам за себе си, знаете, че последните пет години пиша в най-якият форум в България - този на радио Z-Rock. Соня беше живецът на този форум, както и един от най-големите фенове на радиото, които никога не го оставиха. С този пост искам да споделя част от ярките писания ("Елегии за Буги" по-точно), с които ще я запомним, затова от тук започват цитатите. Почивай в мир, Соня и наистина подготвяй небесата, че като дойдем ни чака голям купон.

hundred написа:

Буги, не се смей на Гергана Ботева, защото ти още не си видял народните стенания за себе си! Как мислиш, че ще устискаме месец и половина без теб? Да, Ники Тодоров е върхът, но той запълва друга ниша на многопластовите ни души. Ти цепиш, той ще пори мрака - ще му се кефим, но ще си мрънкаме за теб, тъй както ако теб те пуснат десантчик в Джунглата, ще охкаме по него.

Откривам тази тема благоговейно, като съкровищница - да си изливаме негата за свидния ти глас и светлата надежда, че Мистър Зи ще се завърне скоро в Буги Тайм. 

Желая ти успешна мисия и да не ни забравяш! \m/\m/

Ето ти първия вопъл:

Вършей из родната страна,

аз няма да те спирам,

ще плача, люто ще кълна,

от ревност ще примирам.  

Със тоя чуден шевролетси сладостна примамка,дано не паднеш ти, превзет от друга върла самка...  

  

Полезно и евтно с Prestigio MultiPad 7070c

Пазарите говорят - iPad е най-продаваният таблет в света, като държи над две трети от него. Един основен минус на епълския таблет, поне за мен, е цената - изключително висока. За това на пазара идват такива играчи като Prestigio MultiPad 7070c, който няма хиляди екстри а-ла iPad, но въпреки това върши всичко важно, и то само срещу 399 лв.

Живецът

Prestigio MultiPad 7070c се задвижва с Android 2.2 Froyo, черпи мощ от ARM Cortex A8 процесор на 1 GHz и 256 MB RAM, а за съхранение на всякакви неща предлага 8 GB вградена памет. Всичко това се визуализира на 7-инчов капацитивен дисплей с резолюция 800x480 пиксела. Свързаността се ограничава с Wi-Fi и Bluetooth, като липсват GPS и 3G, което е по-скоро за добро. За сметка на това има благинки като HDMI порт, G sensor и слот за microSD карта, които са доста полезни, особено слотът за карта.

Функциите

Както с всяко Android-ско устройство, така и при MultiPad функцианолстта зависи на почти 100% от това какви приложения ще си свалите. И тъй като не всички са манияци Prestigio са улеснили началото и таблетът идва с предварително инсталирани 20-ина приложения. Сред тях има видеоплейър, който се справя със стандартните видеоформати, включително и с български субтитри. Освен това има Twitter клиент, алтернатива на Google Maps, както и една много сполучлива и удобна програма за четене на електронни книги във всички обичайни формати. Основната странност на 7070c е фактът, че табелтът не идва с официалните приложения на Google и дори Google Market не е наличен, а на негово място е AppsLib на Archos, която дава достъп до много приложения, но все пак не е Google Market. Въпреки това нямаше приложение, което да ми потрябва и да не може да се намери. 

Най-смущаващо якото нещо, което не очаквах от MultiPad 7070c, всъщност са доста приличните колонки на предния панел на устройството. Те, в комбинация със стойката на задната част на устройството, която не прави впечатление когато се прибере, помагат да споделите гледането на филм например. Само да вметна - да пуснете на хлапета филм на таблет е далеч по-забавно и отвличащо вниманието им, отколкото на телевизора - това е опитано и доказано. 

Белите кахъри 

Prestigio MultiPad 7070c не страда от пропуски. Както споменах няма GPS и 3G, но за мен това дори е плюс, защото така съм повече офлайн, а и WiFi връзката е супер и браузването е удоволствие. Другият основен минус, особено за глезльо като мен, е дизайнът - пластмасово тяло, някаква странна мешаница от черно и сребристо и определено грозен гръб на устройството... Просто е сравнително кофти. Не на последно място е и сравнително малкият ъгъл на виждане на екрана, който създава неудобства в някои ситуации. И въпреки това, за мен тези минуси са бели кахъри, тъй като това е устройство със смущаващо ниска цена, което работи без никакви софтуерни и хардуерни проблеми. 

Кратко заключение 

В крайна сметка Prestigio MultiPad 7070c не е iPad, но за щастие не се и опитва. С достъпната си цена и широкият набор функции този мъник върши неочаквано много работа, което всъщност е и целта. Реално на него преспокойно може да се чете, гледа, слуша, написва и записва съдържание, така както на всяко подобно устройство. Всъщност най-удобното е, че всичко това влиза без проблем в задния джоб на нормални мъжки дънки, заради размера на устройството.

Характеристики:

Размери: 201 x 114 x 10 mm  

Тегло: 300g   

Размер на екрана: 7” | 17.8cm   

Разделителна способност: 800 x 480 pixels   

Екран: TFT LCD Capacitive multi touch screen 

CPU: ARM Cortex A8 1 GHz

RAM: 256MB

Камера: VGA лицева

Памет: 8GB, слот за microSD карта

Живот на батерията: До 36 часа аудио, до 7 часа видео и до 10 часа уеб video ≤7h, web ≤10h

OS: Android 2.2 Froyo

WiFi, Bluetooth 2.1, USB 2.0, HDMI, 3.5mm аудиожак, вграден микрофон и колонки

Цена: 399 лв.

Етнически какво?!?

Gogol Bordello*

В последните няколко дни основната тема, която успя да измести дори Шенгенския провал на правителството, е с. Катуница - мястото, което обитава един престъпник, който всички до скоро знаехме само като цар Киро, а сега се опитваме да запомним, че е Кирил Рашков. Ако сте били на Марс, в чужбина или в информационно затъмнение, ще припомня, че през уикенда хора, които са свързани с Рашков прегазиха младеж, което доведе до палежи на къщите на въпросния и протести в цялата страна. Лошото в случая е, че това са протести, ама не съвсем.

Откакто мисля като малко по-голям човек съм на мнение, че българският народ е в летаргия и трябва да излезе на улицата да протестира. И ако спрем до тук с разсъжденията, то тези събития са прекрасни - народът е на улицата. Вярно, че не са точно всички, но е масово и навсякъде в България. Само че в тези протести има няколко елементарни неща, които ме карат (отново) да се хващам за главата от безмозъчието на тълпите, както и на организиращите тълпите.

Първото и най-фрапиращо безумие, което забелязах вчера, когато отидох на протеста в София, беше, че хората не са събрани от обща идея, която искат да формулират пред някой, който може да промени нещо. Така например едно 15-ина годишно момче обясни на приятелите си, че всички цигани крадат от 20 години и никой нищо не прави, но е крайно време да ги спрат. По-късно една около 40-годишна жена ми обясни, че "като няма цигани - няма проблем". Някакъв друг младеж, който беше с качулка и не му се виждаше лицето, обясняваше на спътниците си, че "тъпите куки трябва да спрат да бият само българите и да бият цигани". Цялото действие се развиваше около НДК.

Тук някъде тотално се отказах от идеята да протестирам, затова и се отцепих от тълпата. Според мен проблем с циганите има, при това наистина голям. Това е една голяма група хора, които се слагат под общ знаменател, тъй като голяма част от тази група е в едно и също положение - неграмотни, изключително бедни, многодетни и безучастни спрямо обществото. Факт, който дори БХК не може да оспори е, че наистина голяма част от ромското население у нас живее по начин, който не е ОК. Според мен за това са виновни властите, които са позволили това да се случи и трябва да протестираме срещу неадекватно управление.

Вторият безкрайно фрапиращ фактор е, че всички говорят за циганинът Кирил Рашков. Че е циганин - циганин е, дори сам си го е казвал, ако не се лъжа. Но в случая е много по-забавен фактът, че Рашков е доста мастит престъпник, като подробности за това има дори в Уикипедиа. Тук някъде, поне аз си мисля, че хората от Катуница едва ли имат против циганите като цяло, а по-скоро имат против престъпника, който вероятно се държи сякаш наистина е цар, поне в селото, в което живее. За мен в случая няма конфликт с етнос, а конфликт с определен престъпник, който тормози село. Например.

Най-незначителната причина, която всъщност ми мина първа през главата, беше фактът, че тези протести всъщност са нерегламентирани. Един вид протестиращите искат законност, докато нарушават закона. Освен това нарушават закони, които очевидно не познават, тъй като повечето протестиращи се чудеха защо полицаите им казват да се разотидат. За да не съм голословен искам да напомня части от Закона за събранията, митингите и манифестациите:

Чл. 6. (1) В събрания, митинги и манифестации не могат да участвуват граждани, които: 

1. носят оръжие или други специално предназначени или приспособени предмети, които може да се използуват против живота и здравето на хората или за причиняване на материални щети; 

2. са в очевидно пияно състояние; 

3. са маскирани с цел да се затрудни тяхното разпознаване.(2) Всеки организатор или участник отговаря за вредите, които по негова вина са причинени при провеждането на събранието, митинга или манифестацията. 

Чл. 8. (1) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2010 г.) За свикване на събрание или на митинг на открито организаторите най-малко 48 часа преди началото му писмено уведомяват кмета на общината, на чиято територия ще се проведе, като посочват организатора, целта, мястото и времето на събранието или митинга. 

Чл. 11. (1) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2010 г.) Организаторите на манифестация уведомяват писмено кмета на общината за целта, времето и пътя на движението на манифестацията най-малко 72 часа преди провеждането й, а в неотложни случаи - най-малко два дни. 

Чл. 13. (1) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2010 г.) Кметът на общината, прекратява събранието, митинга или манифестацията, когато не са организирани или не се провеждат при условията и по реда, установени с този закон. 

(2) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2010 г.) При прекратяване на събранието, митинга или манифестацията участниците са длъжни да се разотидат.

За съжаление това е поредният протест, който има защо да се случва, но хората не влагат правилната емоция, нито искат правилните неща от властта. В случая дори е по-лошо, защото те не искат нищо от властта, а искат от един етнос да напусне страната, като за целта палят, трошат и създават безредици. Не казвам, че протестите трябва да са задължително мирни, но нека пробваме по добрия начин, пък след това да трошим. И се надявам народът да започне наистина да бъде заедно, а да не е временно явление.

_______________________

*Сложих снимка на Gogol Bordello, защото това е първото нещо, за което се сещам като чуя циганин. Пичовете свирят цигански пънк (gypsy punk), който според мен е най-енергичната и забавна музика на света.

"Друго кино" в четвъртък

То не е точно в четвъртък всъщност, но традицията повелява, въпреки че блогът сякаш е получил някакъв инсулт в последния месец. Споко, тука съм, само имам много да разказвам и нямам време. Но това е друга тема, сега си говорим за кино.

Не какво да е кино, а друго кино. Т.е. не просто друго кино, а "Друго кино". Наречете го кино фестивал или както си решите, но важното е, че този уикенд в София ще видим нещо ново. На 24 и 25 септември в кино "Одеон" ще ни бъдат показани някои български документални филми, само че не в стилистиката на Discovery Channel. Сред тях са два филма, които очаквам с интерес от доста време.

Единият се казва "Малък-голям" филм и се опитва да разкаже за родната музика и по-конкретно твърдата музика - хеви метъл, турбо фолк... Повече може да усетите от трейлъра на филма, който е качен в YouTube. Също там са и видеоклиповете на бандите Melekh, Past Redemption и Sisters of Radomir, които са част от филма.

Другият филм е "Опасни игри", в който ще видим историята на Христина Тушева. Не си чувал за нея, нали? Е, аз ще ти разкажа малко, пък като видиш филма ще знаеш много. Христина е едно дебеличко тийнче, което има доста повече воля и желание за промяна от очакваното и се превръща в жена, която краси страниците на доста списания, сред които и Playboy, добра боксьорка и нещо като секс икона.

Освен тези два филма, които са най-интересното за мен, този уикенд в Одеон ще се покажат още няколко пълнометражни, както и подборка от късометражни филми, които не са показвани на голям екран или са показвани пред доста малък кръг хора. Повече информация има във фейса.

ПП:
Искам да вметна, че и в двата филма, за които говоря е замесен Темелко Темелков, който по някакво стечение на обстоятелствата ми е баща. Това е и причината да не искам да пиша "ревюта" за тези филми и да искам някой доброволец-блогър да ме отмени по тази задача. Знаете къде да ме търсите.