Концертна трагедия

Сцената, която Muse използваха на стадиони това лято.

Очеизбодно е, че съм фен. Обичам музика, слушам музика, а върха на музикалната емоция са концертите. Тълпата, групата, бирата, танците, погото и... магията. Все неща, които само един концерт може да ме накара да изпитам. Донякъде се чувствам като наркоман по темата.

За мен всичко започна още в най-ранна детска възраст. Тогава мамс ме заведе на първият ми (който помня) концерт. Групата беше Чувал, Чувал, а годината да е била 1997. Бил съм на великата възраст от шест години и бях много впечатлен от пънкарите с гребените, това че си мятаха косите пред сцената и чувалите, с които бяха облечени момчетата от групата. Няколко години по-късно помня как гледахме, пак с мама, концерта на Metallica по телевизията. После пораснах, станах на 15 и обявиха концерт на Iron Maiden. Не прекалено любима група, но пък концерта беше точно на 16-ия ми рожден ден и винаги ще помня този ден. Първият ми концерт на стадион, първият ми рожден ден като истински тинейджър (ядене, пиене и купон до зори) и първото нещо, което си купих с пари, които си изкарах сам. От тогава съм посетил сигурно 30-40 по-големи концерта и доста клубни изяви.

И след цялото това концертене в последните 3 години и половина си давам сметката, че има общо 6 концерта на групи, които наистина обичам. Не като Maiden - група, която харесвам колкото да не са ми досадни. Това са 2-та концерта на Metallica и концертите на Serj Tankian, Stone Sour, Alice in Chains, Faith no More и The Prodigy (6 концерта, защото SS и AiC бяха в един ден). За мен поне тази равносметка е жалка. Не защото се чувствам ощетен, а защото се твърди, че родината ни става концертна дестинация, а в същото време си гледаме едно и също и то е сравнително неактуално, а събитията, които са в крак със световната сцена се броят на пръсти. Това не ме кефи.

Има поне 10-ина групи, които са ми болезнено любими, като девет от тях съществуват от 10-15 години.От тези 10-ина групи съм гледал точно нула. Не, защото съм ултра хипстър, а защото концерт на Godsmack, Disturbed, Slipknot или Tool в България се води за невъзможен. А това са групи, които жънат успехи по целия свят. Според мен имат доста фенове и в България и биха събрали доста публика.

И тук се стига до въпроса, който всъщност ме мъчи адски много напоследък. Защо, мили промоутъри, не поканите някоя по-млада група? Естествено, никоя от изброените групи няма да напълни Националния стадион, но пък няколкото подобни концерта през последните години доказват, че това не е чиста загуба на пари и време. Примерите - Prodigy, Marilyn Manson и Serj Tankian. И трите концерта имаха стабилна публика, а става дума за групи от калибъра на гореспоменатите, дори малко по-неизвестни.

Друго нещо, което ме мъчи е факта, че около нас се случват неща. Muse в Сърбия, Gogol Bordello в Румъния, турнета на Arch Enemy и Dark Tranquility в Турция и пак там фест с Nine Inch Nails, Jane's Addiction, Linkin Park, Kaiser Chiefs - все неща, за които тук си мечтаем. Пак към промоутърите - какво пречи това да се случва и тук? Не ми казвайте, че е само залупената публика, защото не го вярвам (въпреки че публиката наистина е залупена).

Предполагам задавам въпроси, които си имат логичен отговор - тип публична тайна, но любопитството ми няма да си отиде скоро, защото съм фен. Достатъчно фен, че да си вдигна БеГе задника и да отида в чужбина на концерт, но и достатъчно фен, че да ми е по-готино когато групата е на родна сцена. Не че сме най-невероятната публика в света, просто когато James Hetfield ти каже Merci, Sofia или Брус Дикинсън ти изкрещи Scream for me, Sofia чувството е много по-силно, отколкото когато си на гости. Убеден съм в това.