Добре ми е!

Снимка: Cilest@flickr

В последно време много хора пищят как искат да се махнат от тук. Как в България е отвратително, няма нищо свястно и пребиваването тук, независимо от целите, е абсолютно безсмислено. И са прави в някои отношения.

Безспорен факт е, че българското образование куца. Също така в България корупцията е на пиедестал, а на "нормалните" и честни хора се гледа с насмешка. Факт е, че в България повечето хора блъскаме до предела на силите си, за да можем да оцелеем. Факт е, че това се случва по целия свят. Единствената разлика са мащабите.

Ако в България снега ни изненадва всяка година и особено когато вземе, че завали така както се смята за истински сняг, то в Германия ги изненадва малко по-рядко, но последствията са доста по-жестоки. Ако в България имитираш дейност по 12 часа за 400 лева, то в Щатите работиш истински по 4-6 часа за продуктовия еквивалент на тези 400 лева. И така нататък.

С това не искам да кажа, че тук си ни е прекрасно и няма от какво да се оплачем. Има за какво, само че не ме кефи идеята да се вглъбяваме в оплакването. Българите сме способни да изцедим всичко отрицателно от всяка ситуация и да го раздуем в един огромен балон, който трябва да бъде спукан. Реално погледнато повечето хора около мен, включително и аз, имат работа, покрив над главата си, повечето имат голяма част от материалните придобивки, които правят консуматора щастлив, а почти всички имат възможността да ходят на заведение сравнително често. Въпреки това постоянно се мрънка. И цялото внимание се насочва към мрънкане и оплакване.

Хубавото е, че има и хора, които просто действат. Искаш хубава работа? Нали, искаш я адски много. Е, тогава се хвани в ръце, учи, чети, работи над желанието си и ще го постигнеш. Както Ицо беше споменал, България е едно от малкото места на света, където можеш да се издигнеш на добра позиция за няколко години, стига да си упорит.

Ицо споменава и частта с приятелите и роднините. Това за мен е най-големият стимул да си стоя тук. Не мога да си представя, че ще отида някъде, където няма да си говоря на български, няма да излизам с приятели през ден-два, няма да мога да виждам близките ми (които останаха тук).

След всичките тези глупости си правя следната сметка. В момента уча. Имам 3-4 години, в които да стана наистина добър в това, което искам да правя, а след това искам да доизуча занаята в чужбина. След това с труд и упоритост няма начин да не успея да си осигуря малко по-приятни условия за живот. А в крайна сметка единственото, което иска всеки от живота е да му е приятно. Да му е приятно да се прибере, да се види с приятели, да отиде на работа, да живее.

За момента моят живот е приятен. Да, скъсвам си задните части от дейност - работа, университет, други глупости, купони, но в края на всеки ден си лягам доволен от това което правя. Докато продължавам да си лягам с тази мисъл ще се чувствам добре в България.