След 8-ми декември

OK. Наистина цялата работа със студентския празник си е глупост. Не наличието на празник, нито пък отбелязването му, напротив, това е ОК. Както се пее – по-добре безделници, отколкото без празници. В крайна сметка на 8-ми се събрах с хората от курса, които не бяхме в Банско на чалготека и купони.

Бяхме в клуб Inside, който се оказа сравнително приятно място, със сравнително скъпа бира (3.50 за малък Туборг) и що-годе добра музика. DJ-ят заложи на хитове от последните 15-ина години. Предимно музика, която не бих си пуснал сам, но пък ми докарва спомени, които са ми мили. Цялата вечер мина направо невероятно спокойно, като към 4 часа със състудентите, които бяха останали се насочихме за бира и супа в Дивака, а към 6 всички бяхме у дома.

По време на последното се случи и това, заради което продължавам да не харесвам този празник в този му вид. По улиците, дори в 5:30 сутринта, беше пълно с пияни младежи, които се разхождаха, кой с чаша, кой с бутилка алкохол и полу-членоразделно обясняваха на всички (викаха хората), че на 9-и декември не се ходи на лекции, че не изглеждаме достатъчно пияни и че смисъла на този празник е да се напиеш. По-късно някой се учуди, че С. е дал 20 лева за 3 водки, докато, видиш ли, той изхарчил 130 лева за 2 часа.

Тъпото на този празник е, че гореспоменатите субекти се гордеят с действията си. За тях те са абсолютно задължителни. Сигурно ще стана досаден, но пак ще го кажа. И аз пия. И аз се напивам. И аз дрънкам и крещя вселенски простотии на пияна глава (всъщност това и на трезва го правя, ама как да е). Но някак го правя малко по-отговорно и без да ми е цел. Когато се събера с приятели да пием, пия докато ми се пие. Това може да са 2 бири, може и да е бутилка водка. И двете са ми се случвали.

Всъщност нещото, което изкарва негативизма ми към този празник е, факта, че, доколкото ми е известно, няма нито една инициатива за нещо свързано с нормалния студентски живот. Дали ще е нещо от рода на някоя по-готина лекция водена от някой голям в бранша или пък нещо организирано за хората извън университета, с което да привлечем вниманието им или нещо друго. Няма нищо подобно. Всички,и студенти, и преподаватели, са настроени за пиене. Един преподавател ни освободи от лекцията си на 10-и, с думите „Едва ли ще можете да дойдете, все пак празник има”. И не беше единствения.

И сред цялото моралничене от моя страна признавам, че си изкарах готино на 8-ми. Пийнах, хапнах, потанцувах (добре де... „поклатих се” е по-близо до истината) и опознах още една страна на присъстващите колеги. Все позитивни неща, а повода беше този велик студентски празник. Въпреки това ще продължавам да твърдя, че има как този празник наистина да се превърне в ден на студента. Ден, в който да показваме, че има млади и мислещи хора в България, а не само ходещи бъчви, копнеещи да пропуснат лекция.

ПП:

По първоначална информация колегите пребиваващи в Банско за празника са се изпонатръшкали още на 7-ми и на 8-ми са били с тежък махмурлук, който им е провалил празника. Да, злобея.

ПП2:

Обещавам скоро да не пиша постове, които да ми дават вид на 68 годишен.