Студентите и книгите

Част първа - Излияние сорегашево

XXIX Софийски Международен Панаир на Книгата се проведе между 7-ми и 12-и декември и аз, като виден (бъдещ) книгоиздател го посетих, отчасти по задлъжение, но главно като личен интерес. Задължението беше свързано с любимия Увод в Книгоиздаването, като заданието ни, подобно на първия път, беше в групички по трима, да събираме впечатления от панаира и съпътващите го събития. Моята групичка, в която гродо се подвазиват и Марто и Ангел, отбеляза завидна неактивност поради куп причини, ама няма да се оправдаваме.

Общата картинка е ясна на всеки, който е присъствал на подобно събитие. Много щандове на много издателства с адски много книги. Основно впечатление ни направиха щандовете на "Бард", "Колибри", "ИнфоДар", "Ентусиаст" и "Хеликон", като последните бяха разположени на най-голямото място на партера на НДК.

"Бард" също впечатлиха с размер на щанда си, но освен това и с качество. Оказа се, че и за тримата най-интересен беше ъгъла с преиздадените фентъзи и фантастични книги. "Дюн", "Рама", и "Хрониките на Амбър" докараха на младите ни души слюнкоотделяне като на вълк пред агънце. "Амбър" са попроменени сравнено с изданието от преди 15-ина години (пак на "Бард") и вече са в по-дебели томове с по 3 книги в том, вместо по две. Продавачът на щанда беше силно впечатлен от "антиката" (както я нарече), която чета - 1-ви том от старото издание на "Амбър". "Дюн" също са събрани в по-големи томове и вече са си бая дебели книги, а не като симпатичните книжлета от "Библиотека Галактика". Надявам се превода да е същия, защото всички си патим от зеления "Пътеводител...". Освен тези скъпоценности "Бард" имаха и огромен набор от трилъри и подобни, които са ми меко казано безинтересни. За мен жанра се изчерпва с няколко книги и техни копия. Нещо като вампирските щуротии на "Колибри" и "ИнфоДар", които се повтарят с различни имена и корици, поне по личното мнение на целят ни екип. "Бард" с гордост могат да се похвалят, че имаха най-компетентните служители на панаира. Момчето, което ми обърна внимание познаваше изданията, които предлага, както и по-старите издания на издателството и очевидно беше читател, освен продавач, което явно беше рядкост (както споменава Ангел).

Издателство "Колибри", които празнуваха 20-ия си рожден ден по време на панаира, също имаха обичайната си селекция от заглавия, като единствения им пропуск беше липсата на речници, с изключение на джобните, които са... джобни. За мен лично особен обект на интерес са изданията на Харуки Мураками, които аз и Ангел съвсем тържествено обещаваме (пак), че ще прочетем ъм... скоро. Та, въпросните книги изпъкват сред повечето други с дизайна на кориците си. Тъй като все още не съм чел нищо от автора не знам дали имат общо със самите книги, но определено привличат окото, което е плюс.

Може би най-интересния щанд беше този на издателство "Ентусиаст". Издателството е на невероятната възраст от около една година, но въпреки това набира сила и момичетата, които се занимават с него (завършили нашата специалност м-у другото)очевидно знаят какво правят и го правят адски добре. Основен акцент за тях е новата книга на Любен Дилов "faceБуки". В чисто литературен аспект книгата не ми харесва, защото идеята да си направиш книга от Фейсбук статусите ми се струва неприятна. Като издание, обаче, книгата е нещо, което не бях виждал досега в България. Твърди корици, които са направени от някакъв материал, който е като омекотен, формата е почти квадрат, а шрифта и подредбата на статусите вътре дава яснота кое от кога е и е някак приветливо. Друго особено интересно издание е „Аз, бLогинята“ на Милена Фучеджиева. Книгата представлява книжен вариант на блога на авторката. Нещо, което явно е практика на запад, тепърва се вкарва в употреба на българския пазар.

Част втора - Излияние Ангелово (колко библейско звучи, а?)

А за тези, чиято представа за панаир съвпада с шумна и блъскаща се тълпа, бореща се да се докопа до определен продукт, щандовете на "Сиела" и "Хеликон" са живото материализиране на тази фантазия. При тях видяхме големи намаления на определени боксове и всякакъв мърчъндайз(книга-замък), но нямаше нищо друго, което да е особено впечатляващо. Единственото им предимство и на издателството, и на книжарницата, бяха големият обем и многообразието от световно известни автори. Лично бях натоварен от майка си със задачата да избера коледен подарък за някаква нейна приятелка. Поради голямата реклама избрах "Евангелието на Луцифер" на Том Егеланд - "Човекът, по чиито стъпки върви Дан Браун" (булшит - бел. soregashi). Не ми хареса корицата (прекалено претрупана и с лошо качество на образите), но книгата е обещаваща, което ме кара да се върна към поверието "Не съди по книгата единствено по корицата ѝ" и да го приема буквално.

Естествено, панаирът ме "зарадва" и с някои неприятни изненади, от които най-напред идва очевидната некомпетентност на някои продавачи, незапознати със самите заглавия, които предлагат. Видях "Дракула" на Брам Стоукър и се зарадвах, че ми се предоставя възможност най-накрая да прочета тази бленувана книга. И след убедителното "Да, това е първата книга" на иначе любезната лелка/бабка на щанда последва и още по-убедителното резюме върху самата книга, което само ме увери, че е продължение на бестселъра. Отделно, на колега Илия се опитаха да му пробутат първата част на "Вещерът" вместо първата част от седмата книга (която ИнфоДар се изалчниха да издадат на две части, гадовете - бел. soregashi), но това е негова лична болка, която той ще изплаче малко по-късно. Тази небрежност е кофти, тъй като за мен "Вещерът" е единственото изключение в правилото, че игрите по книги са боклуци, а също и обратното, а така служителите заблуждават евентуалните нови читатели.

Част Трета - Излияние заключващо от soregashi

Последното, което видях от панаира преди да си тръгна беше щанда на американското посолство или нещо такова... американско. Та, на този щанд имаше книга тип Стивън Хокинг за идиоти и още една Теорията на относителността, пак като за идиоти (не от серията For Dummies!). Жената на щанда беше очевидно информирана за изданията и какво представляват и честно казано ме зариби да си купя и двете заглавия, които са си интересно четиво попринцип, но и рекламата спомогна да ги искаш още малко.

И като ще е панаир да е панаир, нали? Групово, по студентски, се изнесохме от НДК-то и цялата прекрасност завърши със студена бира и топла пица в близка пицария. За съжаление нямахме възможността да посетим някое от представянията на книги или раздаване на автографи, които съпътстваха панаира. За още по-голямо съжаление моята персона се намира в деликатен момент и единственото, което си купих беше бирата.

Сега следва да чакаме Пролетният Панаир на Книгата, който трябва да бъде през месец май. Дотогава отново ще има включвания от някое представяне на книга или нещо по-интересно, всичко зависи от г-н Атанасов и задачите, които ни е подготвил.

Част Четвърта - О!БОБщението Ангелово

И тъй като е Коледа, искам да си пожелая нещо за следващия панаир. Искам по-компетентни служители, които не са там просто за да изкарат някой лев. Още повече интересни заглавия(винаги са в малко) и... и да подаряват по една книга на Стивън Хокинг на бедните студенти(като нас).

Част Последна - Откровение Мартиново

Тъй като колегите Ангел и Илия конкретизираха върху аспекти от панаира, аз ще дам малко по общ поглед. Като минах портала към света на книгата (разбирайте входа на НДК) очаквах да усетя духа на това събитие, но уви. Веднага след посещението ни на първия щанд усетих нещо, което не исках да усещам точно при книгите...“сянката на комерсиалното“. Да, вярно че комерсиалното е почти навсякъде, но нужно ли е да залива щандовете като ‘‘Потопът“. Беше пълно с хиляди заглавия съдържащи думите "история" и "тайни" да не говорим за „мъжа и жената“ и най–лошото - вампири. Думи, които предполагам не само на мен са ми писнали в заглавията. Освен това беше пълно с книги-игри, пъзели и сувенири, които... за бога какво търсеха на панаира на книгата? Както се разбира получих разочарование в големи количества, но разбира се имаше слаби проблясъци в щанда на „Бард“ (както спомена колегата Илия). Но освен от страна на заглавия външния вид на книгите беше покъртителен (не ме разбирайте погрешно, но имам известна доза перфекционизъм в себе си) поне 70% от книгите бяха с прекалено меки корици, несъобразени за съдържанието им образи, а на някои липсваше и описание.
За първи път посещавам панаира поради простата причина, че не съм от София и може би големите разочарования идват от големите очаквания. Разбира се имаше и хубави мигове, които сполетяха моята негативна персона. Много се зарадвах на преизданията на Толкин,
най-вече на добре направеното преиздание на „Властелинът на Пръстените“. Ако трябва да бъда откровен(а трябва) най-добре направената книга беше на руския щанд. Там почувствах, в един от малкото моменти от моето пребиваване, че и от най-малкото нещо може да се прави изкуство.

ПП:

На Ачо и Марто се пада честта да са първите гости в личната ми онлайн обител. За съжаление (ваше) и двамата са особено неактивни онлайн, затова не мога да дам линкове към техни блогове или други изявления. Но пък агитацията ми върви добре и може скоро да имаме жер... ъ-ъ-ъ нов блогър. Дерзайте.