От другата страна на бара

Снимка: Темелко Темелков 

Мине, не мине някакво време и ми хрумне и/или ми се наложи да правя нещо забавно с "кариерата" си. Миналата година се подвизах като сервитьор - едно незабравимо изживяване, което се надявам да не се повтаря никога. Тази година пък се случва така, че се подвизавам като помощник барман в бар Родерик. За разлика от сервитьорството, това е работа, която искам да пробвам от ранна детска възраст и като цяло е доста по-забавна от разнасянето на чинии.

И какво й е лошото на работа, която включва наливане и пиене на алкохол, лафче с клиентите, много наздравици и шумни и весели компании? Лошото е, че това е една много миниатюрна част от барманството. Останалото са стандартни, по-скоро досадни процедури, които никога не се замисляш, че се случват от другата страна на бара.

Така например, като помощник барман, изкарвам една завидна част от времето си в миене на чаши. Малки, големи, бирени, за вино или мартини, тук таме някоя чинийка, купичка за ядки, щипка за лед или нож. Важно е да се мие бързо, качествено и почти постоянно, защото иначе няма чаши, което води до липса на пиене за клиентите.

Другата фрапираща разлика между представите и реалността са именно клиентите. Човек си мисли, че като отиде в бар, клиентът би трябвало да се отпусне, да се усмихва, забавлява и да не киселее. Нищо общо. Киселяците са си такива винаги, а за барманско съжаление се намират и предостатъчно хора, които стигат до интересни състояния благодарение на алкохола. Някои стават влюбчиви, други леко агресивни, трети започват да се смятат за Chris Rock. Типажи всякакви всъщност.

Клиентите също така искат да пият веднага. Което значи, че обслужването и работата зад бара трябва да са адски бързи. Това за един аматьор като мен е доста сложно, тъй като едва на 3-ия работен ден открих коя е правилната посока за сипване от бутилка с наливник например. Дори не искам да споменавам частта с коктейлите, шотовете и фактът, че нямам дори предположения за вкуса на една част от напитките по рафтовете.

За разлика от сервитьорството, тук комуникацията с клиентите е доста по-приятна и награждаваща. Нямам идея защо, но у хората има известно уважение към барманите, което никога не съм срещал, нито пък изпитвал, спрямо сервитьори или какъвто и да е друг подобен персонал. Това води до един момент, в който барманът сякаш "води хорото" и освен изброените по-горе дейности, сам по себе си забавлява клиентите.

Точно това спецефично отношение между бармана и клиентите винаги ми е харесвало в тази работа, но за съжаление аз имам още доста чаши да измия и изпия докато стигна дотам. Това не пречи и настоящата ми позиция в барманската йерархия да ми харесва и да ме забавлява неимоверно много. И все пак надявам се съвсем скоро да мога да забъркам поне някое шотче, ако не цели коктейли.