Платен студент

Родния парламент за пореден път се представя като една структура, която само върши глупости и после дрънка. Вчера народните представители са приели на второ четене промени в Закона за висшето образование. Промени, които връщат правото на платежоспособни студенти да си "закупят" място в университета. Вярно, това важи за едва 5% от местата в университета, но все пак съм адски ядосан.
В последната половин година моя милост си скъса задника, за да може да влезе в университет и въпреки това се класирах за специалност, която ми беше резервна. А можеше просто да извадя съответната сума и да не си давам зор. После сигурно можеше да си платя и изпитите и накрая да си изляза един платен студент в специалността, която ме интересува.
Естествено догодина отново ректорите ще прореват как няма пари, колко е ниско нивото на студентите и всички други познати оплаквания, които са резултат на съсипването на българското образование.
Аз, като бъдещ студент, съм крайно против да има платени студенти. Смята, че това обезсмисля моя труд, както и на всички, които с години са се трепали да учат, вместо да се шляят докато мама и тати изкарват парички за диплома. Като човек, който загуби една година, заради (явно) не добрата си подготовка се чувствам ощетен.
Но и това е загубена кауза, все пак живеем в Абсурдистан.

Какво четеш, как четеш, а 'що четеш?

Blog-meme, първоизточника на което е Алекс, а аз видях на няколко места. Принципно някой трябва да даде щафета и т.н., но аз какъвто съм известен има да си почакам за щафета, затова просто си поствам и предавам, пък кото ще да стаа.

1. Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?

Ако чета от компютъра може и да хапвам, но на хартия не. Ям каквото има, без правила и претенции.

2. Какво обичаш да пиеш, докато четеш?

Вода, кафе и/или кола най-често влизат в менюто, но като цяло не пия докато чета. Консумирам най-вече книгата.

3. Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти в книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?

Драскането по книгата е едно от най-непростимите неща, които може да направи човек. Пасажите си ги помня или записвам някъде.

4. Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?

Книгоразделители или някаква хартийка, най-често билетчета.

5.  Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?

Предимно художествена.

6.  Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?

Предпочитам да завърша главата, но ако е още 20 страници оставям за следващия път.

7.  Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът те дразни?

Случвало ми се е един път. Като цяло избягвам да изоставям.

8.  Ако попаднеш на непозната дума, спираш ли, за да потърсиш някъде значението?

Ако не се разбира от контекста за какво става дума – да, но сравнително рядко.

9 . Какво четеш в момента?

„Мисия Лондон” на Алек Попов, най-накрая стигнах до нея.

10.  Коя е последната книга, която си купи?

Вещерът: Кулата на Лястовицата – Анджей Сапковски. Като цяло рядко пазарувам книги, а напоследък хич. Занапред ще избягвам още повече.

11.  От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?

Предпочитам по една, но ми се е случвало да чета и по 2-3.

12.  Имаш ли си любимо място/време за четене?

Докато пътувам нанякъде или разпльокан в леглото. Времето няма значение.

13.  Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?

Напоследък все повече предпочитам поредици, защото когато са добри успяват наистина да създадат светове, които няма как да се развият в рамките на една книга.

14.  Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?

Дъглас Адамс и Анджей Сапковски. Досега недоволни няма.

15.  Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)

По-скоро по жанр, но май е най-вече по размери :D

16.  Коя е последната, която прочете?

Вещерът: Кулата на Лястовицата

17.  Можеш ли да четеш и да слушаш музика едновременно?

Чета предимно така. Музиката успявам да я игнорирам, свикнал съм, и се съсредоточавам, но всякакви други шумове ми пречат като цяло.

18.  Коя беше първата книга, която прочете и която не се смята за детски роман?

Мисля че беше или една книга на Кърт Вонегът, чието име няма как да си спомня или „11 минути” на Пауло Коельо.

19.  Случвало ли ти се е да си присвоиш книга от библиотеката?

В училище няколко пъти.

20.  Препрочиташ ли книги?

До сега съм препрочитал само един от томовете на Хари Потър. Предпочитам да не си губя времето в нещо четено, но има книги, които искам да препрочета.

Интересно какво ще кажат другата Алекс, Петя и Дициана.

Kaizoku-Ban*

Тази сутрин пристигнах на работа, отворих си Firefox-а и прочетох новината, че новия албум на Korn е качен в някакъв си сайт за онлайн слушане. Отидох в сайта, той ми заби няколко пъти и се отказах. След това изтичах до тракера и си изтеглих албума. В момента го слушам. Албума излиза след 6 дни. За това си действие сигурно мога да бъда осъден и преследван.
От тракера си изтеглих и един албум на MD.45 - страничен проект на Dave Mustain от Megadeth. Убеден съм, че няма от къде да си го купя този албум.
Преди два дни се опитах да се регистрирам в iTunes Store, където има доста богат онлайн магазин за музика, книги, филми и т.н. Нещо като огромен Orange, но с повече и по-евтина музика. Огромен Orange, който нося в джоба си и мога да отворя в метрото, да си купя новия албум на Korn (след 6 дни това) и да го слушам на момента. Срещу не повече от 11$, защото цената на парче в iTunes е 99 цента. От които 2/3 отиват при Korn, а не в Orange, производителя на дискове, шофьора на тира, който е докарал диска от другия край на континента и т.н.
От там мога да си купя и книги. Електронни книги на цена от около 6-7 долара. Това са няма и 10лв. Не че имам против да дам 20 лева за "Изгубения символ", но предпочитам да ме мине с 10лв.
Това отгоре го пиша, един вид за пример, че по света се получава. Хората си включват компютъра и пазаруват изкуство на нормални цени. Докато в България гоним онлайн библиотеките, които позволяват на напредничавите хора да четат и на български. Не казвам, че трябва да се четат безплатни книги, не казвам, че трябва да се слуша безплатна музика, нито, че трябва да гледам безплатни филми. Но не искам парите ми да отиват в гърлата на издатели, магазинери, превозвачи и чистачки. 1/3 за издател/разпространител и 2/3 за автора е една перфектна комбинация, задоволяваща интересите ми. Да, моите интереси, защото аз съм потребителя. Аз изхранвам всички - от чистачката до Джеймс и Джонатан. iTunes дава добър пример как може потребителя да дава пари, които да отиват при автора. Google, Amazon и други също са тръгнали натам, но на запад има големи корпоративни интереси, които са нарушени от бизнеса на гореспоменатите. Но тук. Какво ще загубят тук? Нямат купувачи, които да загубят, Нямат зрители, слушатели и фенове, които да дават пари. "Пиратството ограбва". Ограбва какво - неосъществими финансови цели?
Главата си залагам, че ако iTunes Store Bulgaria започне да предлага пълния асортимент продукти на нас българите по достъпен начин, продажбите на музика ще скочат неимоверно. Защото сега половината албуми на половината ми любими групи струват колкото една-две мой надници.
А албума на Korn, който излиза след 6 дни няма да си го купя. Защото ще струва поне 20 лв. и защото не е кой знае колко добър.
____________________________________
kaizoku-ban означава пиратска версия на японски. Има и EP на Accept с това име.

Sofia Music Week - STONE SOUR, Alice in Chains

Не е неделя, ама пък си имам оправдания. Няма да ви ги казвам, а директно минавам към взимането на червената Гривна. То стана за около 12 секунди, като това включва и въпроса "ама печат да му слагам ли", "Ама не, той е двудневен"... един вид съм вчерашен :/ Както и да е преживях "обидата" и напазарувах сандвичи. После хапнахме сандвичи на КПП1. После ни пуснаха. И, мамка им и организатори, днес бяха отворили вход 24, за разлика от предния ден, което доведе до поредно объркване от моя страна и хванах ограда (благодарение на... збл) далеч вляво от средата. Както и да е, преживяхме събитието Skre4, сравнително лесно. Тези момчета са шайка рап маниаци с метъл наклонности, които искат да приличат на също толкова скучните Limp Bizkit, ама дори това не им се получава. Това е изцяло лично мнение, знам че е хейтърско и не се срамувам от това.За сметка на това следващата група беше нещо, което обожавам. Следващата група включваше Господ 2. Corey Tylor -известен като *кхъ-кхъ" Кооооооооооооооооооориииииииииииииииииииииии... *кхъ-кхъ*.Дами и господа Stone Sour! Дами и господа... коя песен е тази? Втория ден започва с отвратителен звук. Нещо, което определено не очаквах, но Кори едвам се чуваше, да не говорим, че свириха новата Mission Statement, която бях чувал само в youtube. Проблемите със звука продължиха още време и Reborn разбрах, че е Reborn на припева, което не попречи да си съдера гърлото след като установих какво трябва да пе... грача :D. На Made of Scars нещата станаха малко по-добре, дори публиката се раздвижи. А Кори Тайлър се раздаваше от сцената. Винаги съм бил адски фен на пеенето му и съм знаел, че е добър фронтмен, но това, което показа в София надмина и най-смелите ми очаквания. Този човек търчеше по сцената и успя да огрее навсякъде. Няма да споменавам, че гласа му беше перфектен. Последва второ ново парче - The Bitter End, което също нарадва, но последвалата Your God отвя. Изненадващо за мен из цялата публика имаше някакви скачащи и кефещи се хора, а някакъв младеж за мен припяваше през по-голямата част от времето. За сметка на това само аз се фуках с яката си тениска на Stone Sour (тоз вляво съм аз :) ). Последва Through Glass, която определено раздвижи стадиона. След това новата Digital, която най-много ми хареса от трите нови парчета и по време на която Джош Ранд ми метна перце.

За финал светата троица в личната ми Stone Sour класация -Get Inside, Hell & Consequences и 30/30-150. Явно не само моя любима тройка, защото стадиона гръмна (като за неизвестна банда!), което изненада дори Кори. Бяхме похвалени, че сме най-добрата публика и ни се обеща, че ще се върнат сами! Дано.

Точно на мястото си!

Целият ден беше един такъв влажен и мрачен. Сякаш атмосферата предвещаваше, че на сцената ще се изявят едни от сиатълските богове. Alice in Chains трябваше да излязат на сцената. Детска мечта, но и лек ужас. Всички се питахме едно и също - "Ами ако Дювал се осере?". Минути след 18ч. шокиращо много хора крещяха под звуците на Them Bones.

Също толкова много хора бяха убедени, че това са Alice in Chains, а Уилям Дювал е техният вокал. Да, не беше Лейн. Въпреки това групата на сцената беше Alice in Chains, а не нещо умряло, което е трябвало да остане такова. Последваха още две Мръснишки парчета - Dam That River и Rain When I Die, след което се убедихме, че Black Gives Way to Blue е прекрасен не само на запис. Типично сиатълско мрачно плюс Alice in Chains равно на екзалтирани фенове по време на A looking in view. Сякаш това парче е писано за този концерт, макар и Man in the Box да ми се стори крайно подходяща. За съжаление края наближаваше, предвещаваше го мега бас секцията от Would?. Сложи го Rooster. Край!Трябваше да си тръгна след този край. След обещанието на Дювал, че ще се видим много скоро. Не мога да си го обясня, но има групи, за които си мисля, че не съм мега огромният им фен, но на живо просто ме зареждат брутално. Това ми се случи с Faith No More, Sabaton и с In Flames преди две години. Същото стана и с Alice in Chains...
За сметка на това не слушам Manowar и на тях скучах. Свириха някакви неща, пъчиха пози, пищяха, врещяха и имаха много минутно изтезание на колоните за край на песните си. И си бяха набичили толкова звука, че ми трепереше тениската (сериозно!). Но не това ме издразни. Най-много ме издразни момента, в който Джоуи ДеМайо изскочи и започна да разпитва колко хора са отишли заради Меновар. Нали сте голяма група бря? Ко ви пука кой е дошъл зарад вас, ай у лево! И всичкото това след емоцията и цялото лично преживяване на име Alice in Chains... Да живеят от автора.ком:

След това изпълнение Manowar са като един слаб, треторазряден цирк на селски стадион, някъде из Добруджа и цялото пъчене, ръкомахане, пози и както й да го наричат те, може да е любимо на много хора по света и у нас, но, уви не би трябвало да предизвика нещо повече от интереса на няколко първокласника, четящи старите, напукани книжки за Конан Варварина.

Последваха Rammstein. Група, която слушам от 12 години. Една от няколкото групи, които ме насочиха към твърдата музика като цяло. Група, която боготворях. До 23.06. Винаги съм знаел, че "Другите банди свирят, Rammstein горят", но все пак очаквах музика. А получих огън. Невероятно шоу, признавам. Такова няма да видя повече никога, предполагам, поне не и от друга група. Но само с огън не става. Излязоха момчетата изиграха си репертоара, като добавиха няколко думи на български и се прибраха. Аз поне така го усетих. Свириха любимите ми неща от новия албум - Buckstabu, Weiner Blut, Rammleid, свириха и Benzin, Keine Lust, Du Hast, Sonne, Ich Will. И глупости свириха, като Пуцито и Fruhling in Paris. Но най-грубото от всичко беше краткия сет. Точно час и тридесет минути. Немска му работа, но си искам Engel и повече стари неща. Все тая. Аз едва ли ще ходя на втори концерт на Rammstein, но 100% ще гледам Stone Sour и Alice in Chains пак. На самостоятелни концерти!
С това завърши първото издание на Sofia Rocks. С това започнаха мъдренията за догодина. Какво може да очакваме един господ знае, затова само ще чакам. И въпреки разочарованието от една толкова любима група, с ръка на сърце твърдя, че това е най-доброто и най-голямото музикално събитие, което се е случвало на София и България.

_____________________
ПП: Ако има някои, който харесва Меновар и се чувства обиден - не съжалявам, моля не коментирайте тази част от поста ми.
Снимка 1: zrockbg.com
Снимки 2-4: avtora.com

Sofia Music Week - THE BIG 4

В началото на декември моя милост установи с огромна доза шок, че едногодишния фестивал Sonisphere ще мине и през София. Бях абсолютно втрещен. Миналата година на него се изявяваха групи като Linkin Park, Metallica, Machine Head. Тогава дори не можех да си представя какво предстои.
Но нека си говорим за самия фестивал. Той се случи на 22 и 23-и юни на Националния Стадион. Тук ще обърна конкретно внимание на before партито и първият ден.

Както споменах и миналия път, в неделя бях спал няколко часа, но за сметка на това понеделника беше лек и вечерта към 21ч. успешно отлетях към Студентски Град, за да стигна до Строежа, където беше обявено официалното подгряващо парти за феста. На самото парти не се случи нищо особено интересно, освен това, че намачках доста хора на джаги, куфях като за на следващия ден, пих повече от предвиденото и останах да спя у Ася. Което доведе до малки проблеми на следващия ден, но те са незначителни.

The day that never comes дойде. Беше 22-ри юни. Стадиона беше готов да посрещне тълпата дошла да види Anthrax, Megadeth, Metallica и Slayer на живо. На една сцена. Групите, които сформират голямата четворка на американския thrash метъл (течение в метъла с характерен, бърз ритъм). Беше обявено, че концерта ще се излъчи в над 1000 кина, в над 30 страни на 5 континента! Така и стана. Да, концерт на 4 от най-големите метъл банди в София беше гледан от над 100 000 души в кината по света!

Но нека не се отклоняваме от разказа. Към 12:30, след спирка у дома за душ и снабдяване с билет се озовах в района на стадиона. Взех си гривна за около 40 сек. и се насочих към КПП1 където вече бяха няколко приятели. Час и половина по-късно ни пуснаха на стадиона и въпреки тичането не успях да хвана ограда, но пък бях втори ред точно в средата - точно като преди две години на Metallica, с разликата, че тогава влезнах насред сета на първите подгряващи.

Bastardolomey бяха първата група, която излезна на сцената на Sofia Rocks powered by SONISPHERE. Нуфри и компания се справиха повече от добре с нелеката задача да задоволят негативно настроените фенове. Доста стегнато свирене, подплатено с добро сценично поведение. Личеше си, че Нуфри не е за първи път на голяма сцена, нито че му е от скоро да се занимава с това. За незапознатите другата (и по-известна поне за мен) банда на Нуфри е Panican Whyasker. Момчетата свирят доста добър и надъхващ industrial мязащ на Static X. Определено ще се запозная по-подробно с тях някой ден.

Около половин час по-късно започна писането на история. Около 150 000 души - 40 - 50 000 на стадиона и 100ина хиляди в кината по света посрещнаха Anthrax на сцената. Групата е идвала веднъж в София, но не са изнесли концерт, защото по време на подгряващата група се разразила буря, която бутнала балкони в Надежда и нанесла доста щети из цяла София. Това е причината Беладона да спомене, че този път времето е с тях. Започнаха с култувата Caught in a Mosh, което доведе до сериозно раздвижване на предните редици и още по-серизно припяване на феновете. Последва още здрав траш... Madhouse, Antisocial, Indians. По време на последната дойде и отдаването на почит към Dio, който трябваше да е тук. В Indians чухме Heven and Hell и The Man on the Silver Mountain, вплетени в класиката и предизвикващи бурни овации от публиката. Видяхме и традиционното обикаляне на сцената с индианска украса на главата от Беладона. 40-минутния сет на Anthrax приключи с I am the Law и въпреки скандиранията на публиката, групата не се появи отново на сцената. Тя беше пълна с работници подготвящи сцената за Megadeth.

17:45 - огромен трансперант с обложката на Rust In Peace и първите рифове на Holy Wars наелектризират обстановката. Публиката откача (заедно с нея и аз :) ), а от небето започва да се сипе най-обилният дъжд, който можеше да ни сполети. Hangar 18 предизвиква небето още поевече и ситна градушка започва да ни бие по главите, което поне на мен ми подейства като най-силния стимулант да си откача главата. Megadeth не са ми любима група, но в този момент имах чувството, че по-голяма емоция няма как да ми се даде. Wake up Dead... "а сега нещо ново" - Headcrusher. Единственото парче от новия албум, което ни представиха Megadeth. Маратона продължава още около половин час. Никакви празни приказки, никакви усмивки, просто неспирна атака от thrash. Peace Sells... but who's buying скандира целия стадион, а след това Дейвчовците и компания се прибират. Тази вечер Megadeth бяха в страхотна форма. И двамата Дейв (Мъстейн и Елефсън) свирят като за последно, а Мъстейн едва се чува. Тук е и единствената ми забележка към звука. По време на Megadeth звука беше обидно тих, а Мъстейн се чуваше само когато публиката млъкнеше... няма нужда да обяснявам, че това се случваше рядко.

Още половин час по-късно, след като 20-ина огромни Marshal-а и сетът барабани на Господ (а.к.а. Дейв Ломбардо) са на сцената чуваме интрото на отварящото парче от новия албум на Slayer. Публиката изригна. Кери, Джеф, Дейв и Том излизат на сцената и както обикновено просто сечат. Jihad, War Ensamble, Hate Worldwide, Angel of Death. Всичко, което се случваше беше море от куфеещи хора, а в кина по света - трошене на седалки и пого.... в кино. Две изненади (поне за мен) Beauty Through Order и Disciple ни доотвяват главите само, за да последват още по-яки работи - Mandatory Suicide, South of Heaven и задължителната Raining Blood с което Slayer ни казват довиждане. Някъде между парчетата Том ни благодари на чист български. Видимо и 4-та са доволни от това, което виждат. Том се усмихва, а остналите просто сипят огън и жупел по нас.

След като Господ и компания си тръгват стадиона затихва. Пред бурята.

Отношението ми към Metallica е специално. В музикалната ми култура те са един от четирите стълба, които са ме насочили към музиката като цяло. Другите са System of a Down, Rammstein и Muse...

Сигурно това е и причината да откача тотално когато чувам Ecstasy of Gold - интрото, което Metallica използват от време едно на всеки свой концерт. Това е причината за втори път да крещя като за последно I'm creeeeping deaaaath... След това започва един дъжд от страхотии - For Whom the Bell Tolls, огън gimme fuel, gimme fire, Harvester of Sorrow. Джеймс и акустична китара - Fade to Black. Пауза и мултимедия на големия екран. Дойде момента да чуем нещо ново - That was just your life и Cyanide. Доказателство, че Death Magnetic е не просто невероятен на запис - той кърти и на живо. Всичко е перфектно, всичко върви по план, емоцията - несравнима. На Sanitarium вече сме на 17-тото небе и идва най-емоционалния момент от концерта. All Nightmare Long. Парчето, което за мен е най-доброто на Metallica от Blackened насам. Публиката се раздвижва, защото на екраните е тя. Камерите показват лицата от публиката, но аз лично съм зает да куфея. По едно време съм сръчкан и си виждам изтерзаната, но нахилена мутра на многометров екран. Още 150 000 души също... ново издивяване. Ася, не фенката на Metallica, откача пред мен и се кефи като на Майки. Край на канонадата, започва нова. Взривове, фойерверки, огньове. Това е познато от преди 2 години. One. Сцепване. Следва Master of Puppets - преди 2 години на това парче чувах само бас, който ме хващаше за гърлото. Тази година звука е кристален, кефът кристализира... Master, MASTER, MASTER OF PUPPETS ARE PULLING YOUR STRINGS. Джеймс е нашият master, той ни управлява. Желание №2 за вечерта - Blackened - сбъднато => моя милост изтрещява тотално. Следва лека серия от соло на Кърк и Nothing Else Matters. Отново целия стадион пее, отново усещам онази тръпка от 50-те хиляди гърла, отново си спомням 2008-а. Enter Sandman и край. Викове за още. Дори не подозираме какво ще получим.

Всички знаехме, че ще се случи нещо специално с 4-ката тази вечер, но това, което видяхме надмина и най-смелите мечти. Сякаш някой отвори таг [write history]. На сцената излизат ТЕ. Голямата четворка. По неизвестни причини Slayer са представени само от Господ - Дейв Ломбардо, но това не прави момента по-малко незабравим. Свирят Am I Evil?. Публиката се дере "YES I AM". Песента свършва и се случва най-невероятното. Дейв Мъстейн и Ларс Улрих се прегръщат. Приятелски. Сякаш последните 30 години ги е нямало. Моя милост се държи за главата и не вярва на очите си. [/write history]. Hit the lights - образа на Мъстейн и Metallica още е в главата ми. Малко игра с публиката. "Май има още едно парче? Искате ли още едно парче? А, не няма.". Слага си китарата, маха я, слага, маха... пича помни скандиранията Seek 'n Destroy от последните два пъти, а? В крайна сметка си получаваме втората бис доза от Kill 'em All. Обещания за DVD, палки, перца, усмивки. И свърши.

Събитието на десетилетието свърши. И остави един 19 годишен младеж с една идея повече фенщина към 4 групи и физически разбит.

Бирата и прибирането после стават на филмова лента. Ставането на другия ден е трудно. Облегни се на дясната ръка. Падане. Не-е-е. Облегни се на ля... не-е-е. Облегни се на двете... оф-ф-ф. Сега стани... не след малко, сега. А сега отвори вратата. "Здрасти, Рони.". Айде марш обратно в леглото. Два часа по-късно се става по-лесно. Изпращане до гарата и пак на стадиона...

... Но за това утре :).

__________________________

ПП: Ще ме има на DVD-то по всяка вероятност. После 100 човека ми споделиха, че са ме видяли по телевизията и знаеха как е било. Снимки не слагах. Ще има DVD. Живота е по-хубав!

Sofia Music Week - Morcheeba

Всъщност бяха четири дни, но държат влага като за цяла седмица. Дълго време се чудих точно как да разкажа за Morcheeba и Slayer на едно място. Накрая реших, че ще си вървя така както историята ще го запомни и ще разделя нещата на постове с някаква нормална дължина :). Няма да ви тормозя пък сега :D.

Началото е на 20-и около 17:30, когато зареден с билет и лична карта поемам към летището. За един полет към корените на британския трип хоп. За да усетя, видя и изкрещя Morcheeba. Със Skye. С невероятния им нов албум.

Виновни са Park Live фест и Любчо, който въобще ми показа що е трип хоп. Пристигането до летището беше обичайно мудно и скучно, после последва проблем с влизането. Нев си беше оставила документите в другата чанта. Много молби и въпроси по-късно тя се върна към града, за да си вземе личната карта, а аз и още двама пичове (единия приятел на Нев, другия 17 годишен, който ни пита дали ще му подпишем декларация ако искат) се разходихме из парка.

Мястото е перфектно за фестивал. Голямо, тихо и зелено. След малко спускане от входа стигаш до главната сцена, пред която има място за няколко хиляди души. Встрани е скейт "паркът", който представлява една рампа. Нататък по алеята е chill out зоната с кебабчета, кюфтета(?) и готин мърчъндайз от феста, а в края и е малката сцена, на която има място за няколко стотин души. Тук започва критиката ми към организаторите, за да няма после никаква. Първо пред главната сцена имаше блато. Не тревичка, а кално блато. Знам, че няма да тръгнат със сешоари да сушат, но можеше по някакъв начин да изпразнят огромните локви поне. Но по-лошото бяха цените. Мойте уважения, но при 45 лв. за билет да ти се искат 4лв. за бира и 2лв. за малка вода е грозно. Плюс, че в пороите на предния ден са искали по 5 лева за дъждобран, който би трябвало да раздават безплатно. И последната ми критика е към chill out зоната, която се оказа тясна за всички желаещи да седнат за малко. Всичко друго е перфектно.

The Singas Project, фотография: Елена Ненкова(от)

Най-вече музиката. Началото на вечерта дадоха унгарците Singas Project. Крайно непозната за мен група, която с парчетата си сякаш крещеше "Морфиииин". Саксофон, бас, барабани, клавири и вокалистка. Всичките безобразно добри в това, което правят, а последната и невероятно сладка и симпатична. По време на техния сет аз бях на ограта с двамата пичове и още един ентусиаст, докато публиката започна да се събира едва след няколко парчета, когато чухме, че става дума за доста добра група.

В програмата последва небезизвестната Белослава, която събра доста фенове по-наблизо до сцената, но аз лично се разочаровах. Парчетата и бяха с някакви безумни "тупцъ-тупцъ" аранжименти, които макар и по-чилаут тупцъ си бяха доста постни и поскучах докато тя беше на сцената. А и май беше прекалила със съветите на Skye.

Morcheeba, фотография: Елена Ненкова(от)

Morcheeba... Причината всички да сме тук тази вечер. Причината да обикна Острова с една идея повече. Момента дойде. На сцената излезнаха братята Годфри и засвириха. The Music That We Hear нахлува в главите ни. Skye я няма, но само за малко. И ето... вляво на сцената, тя излиза. В прекрасна червена рокля ("Ших си я сама, сериозно" споделя по-късно). Застава зад микрофона и започва да се лее кадифеният и глас. През цялото време на това парче си мислех, че тя ще се окаже някоя надута фронт дама, но не би. Имаше много усмивки и приятни емоции. Имаше The See, Blood Like Lemonade, Blindfold. Скай ни обясни, че е готино да се слуша Morcheeba с коз, като дори завъртяха един на сцената, каза ни
"благодаго, благодало, благодаля". Накрая всичко свърши с Rome Wasn't Build in a Day, естествено, благодарности и много, много емоция. После на автопилот намерих разни хора, пих някаква бира и се прибрах с някаква маршрутка.

В понеделника бях на работа и станах с 300 зора, но пък в работата деня беше лек и весел. Сигурно заради предстоящото писане на история...

Но за това утре

451 читанки

Мислех днес да пиша за концертите, но го оставям за като си събера мислите. За сметка на това ще си насоча мислите към доста... притеснителна(?) тема от тези дни. Става дума за затварянето на chitanka.info, което в крайна сметка е безрезултатно.
Няма да обяснявам колко законни или не са действията на ГДБОБ. За това си има разни юристи, които разбират повече, а и вече са се изказали. Единственото, което мога да кажа по повода е, че това е поредната показна акция на въпросните служби, която е с абсолютно негативни последствия. Дори опитите на разни издатели да защитят поредната показна акция звучат глупаво. И не, защото нямат правото да си пазят хляба. Защото това, което дрънкат са пълни глупости. Да, това е кражба. Да, това ощетява издателите. Съгласен съм. Но издателите не ни ли ощетяват с безумни преводи, завишени цени и откровено казано кофти продукти?
Например "Пощоряване" на Тери Пратчет. Една книга, която всички ще ползваме като пример за абсолютно неграмотен превод още дълги години (сигурно до следващото издание на Пратчет).
Но нека оставим самия продукт като метод за печалба. Нека се обърнем към културната страна на този казус.
Колко от хората около вас четат редовно? Колко от тях си купуват книги? Колко от тях четат онлайн? Убеден съм, че и трите въпроса получават еднозначен отговор - малко. И без това читателите в България са малко, защо да възспираме един метод да се привлекат нови читатели? Да не говорим, че аз познавам само двама души, които четат книги онлайн - единия чете предимно руска литература, която не се продава в България, а другата чете американски автори, които не са преведени на български. Познавам един човек, който редовно си купува книги и няколко (включително и аз), които си купуват книги когато могат. Всички други четат назаем. Дори и аз. В последните 2-3 години съм си купил 10-ина книги, а съм изчел значително повече, като всички други съм взел от приятели.
Ще ме питате защо защитавам Читанката. Защото от там се убедих да си купя 2 от книгите, за които дадох пари. Влезнах прочетох 2 глави онлайн и реших, че си заслужава да дам пари за това. За сметка на това съм се отчел като 4-5-а читатели, защото 2-те глави ги четох на 2 пъти за по 2 книги. Това според издателите ги е ощетило със 100-ина лева, а реално им е донесло 20-30. Другото, заради което защитавам Читанката е закоността и. Сайта е абсолютно законен по сегашните закони. Което пък води до извода, че системата ни куца (отново). Повечето западни страни, които се използват за сравнение, приемат и/или имат законови норми свързани с онлайн живота като цяло, не само с онлайн книгите, докато китната ни родина разбива сървъри...