Личният ми концертен гид 1

Това лято е много богато от гледна точка на концерти, фестивали и всякакви други музикални събития. Реших в няколко поста да споделя какво, къде и защо ме интересува това лято.

Park Live - 18-20 юни - Парка на Летище София Т2.

Хедлайнери: Groove Armada, Gotan Project и Morcheeba

Билети: 45-80лв.

Започвам с един от най-младите фестивали в София, който е на финалната си права днес, но все пак заслужава внимание.

Това е едва второто му издание, но миналата година феста ни представи трип-хоп легендите Tricky, Lamb и Unkle. Тази година хедлайнерите са също толкова големи, но и по-разнообразни. Първата вечер е отредена на Groove Armada, втората на Gotan Project, а треата на Morcheeba. Интереса ми е основно към третата вечер и Morcheeba. Трип-хоп легендите, които наред с Massive Attack направиха тази музика популярна. Тази пролет те се събраха с ангела Skye Edwards и преди 11 дни издадоха новият си албум Blood Like Lemonade. Ние ще сме едни от първите, които ще ги чуем на живо в старият им състав.

Но освен големите чужди има и много други изпълнители на този фест, които няма да изброявам, защото не съм и много запознат.

Следващият фестивал, който ни чака е нещо нечувано и невиждано в България до момента. Попринцип сме си доста метълска държава, но подобно нещо, мисля че не сме и мечтали да ни се случи.

Sofia Rocks powered by SONISPHERE 22-23 юни Стадион "Васил Левски" София

Групи: Anthrax, Megadeth, Slayer, Metallica, Stone Sour, Alice in Chains, Manowar, Rammstein, Bastardolomey, SKRE4

Билети: 59 - 119лв. - еднодневни; 89 - 179лв. двудневни

Безпорно метъл събитието на годината в световен мащаб. Освен, че ще видим голямата четворка на американския траш метъл на една сцена, концертът им ще бъде излъчван на живо в над 800 кина в целия свят. Чест, която не сме и мечтали да ни бъде предоставена.

Sofia Rocks е част от първия пътуващ фестивал в Европа Sonisphere, като организаторите са сключили договор за 3 години, което значи, че ще имаме още 2 години невероятни концерти в София, част от нещо наистина голямо. Megadeth свирят целият Rust in Peace, Anthrax са с оригиналния си вокал, Slayer са в перфектна кондиция след операцията на Том, а от Metallica очакваме да ни извирят нови парчета. Денят касапница, който ще се види по цял свят. Трудно е да се говори и да се хвалят такива величия, затова минавам на ден втори. Stone Sour е групата на Кори Тайлър - вокал в Slipknot, които обещават да забият 3 нови парчета от албума Audio Secrecy, който очакваме през септември. Гръндж легендите идват с невероятния си нов албум и с нов вокал, който е обект на много дискусии, но поне според мен се справя чудесно. Самообявилите се крале на метъла Manowar ще изнесат първия си концерт в Столицата и обещават отново запомнящо се шоу. За Rammstein няма какво повече да кажа освен, че те не просто свирят песните си, те са кралете на шоуто. Огньове, светлини, гърмежи и ирония до дъното на сцената. В общи линий за два дни ми се сбъдват 10-ина мечти, което прави Sonisphere събитието на годината.

Българските попълнения са Bastardolomey и SKRE4. И за двете групи знам малко и се надявам да не се сърдят, че не им пляскаме или нещо подобно.

Бюрокрация

Вчера имах честта да се занимавам с КАТ. Под обявлението ми във Фейсбух получавах предимно съболезнования по повода, което ми вдъхна неизмеримо търпение и очаквания за дъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъълъг ден. Е, донякъде хората бяха прави, но само донякъде.
Когато се озовах на Драган Цанков 33 бях упътен от няколко човека да търся висока сграда вдясно, пък то се оказа ниска сграда вляво. Дотук добре, намерих сградата и се намъкнах доволен при което един типичен български чичко в униформа (не обърнах внимание дали беше на Егида или МВР) ме запита "Ти накъде, бе младеж?". Моята крайно търпелива и любезна особа обясни, че иска да получи СУМПС (накратко шоф. книжка) и си отива към гишето, защото на нея пише, че не ти трябва номерче.
Да, ама не. Посочи ми се многолюдната опашка отвън. Какво да правя придвижих се до края и&#769 и зачаках. Около час по-късно се озовах най-накрая пред гише 23 където имаше една много заета леличка и една щъкаща млада дама, която взе листчето ми, документите ми, пълномощното (книжката е за сестра ми)хвърли един поглед и се втурна да рови из чекмеджета и папки. В това време лелята направи справка по ЕГН на сестра ми за актове и т.н., после около 2 минути набиране на текст (лични данни) една принтирана страница, телбод, подпис и готово - заветната книжка, от новите (много са грозни), беше в мен, заедно с талон.
Звучи и беше доста лесно цялото мероприятие, въпреки че имах време да изчета значително количество от книгата си. Но все пак за пореден път се убедих колко зле изпълнена е бюрокрацията ни. За получаването на един документ се изискват по 2-3 минути работа от двама служители, което не е много. Докато не се събере приятна тълпа от около 150-200 души, желаеща да се снабди със СУМПС положението става доста трагично.
Въпросите, които си задавам са точно два.
1. Защо има само две гишета за град с население от милион и половина и още толкова приходящи хора?
2. Защо не се улесни процедурата по получаването?
Първия въпрос винаги ме е глождел. Как може да има РПУ-та, районен КАТ. Не знам колко точно са РПУ-тата в София, но са поне 9 (9-о в Люлин го знам много добре и го помня само с лошо!). Сега си представям тази мудна система работеща за 1/9 от потока хора, който видях вчера. Определено ще може човек да отиде и за около 15-20 минути да си вземе документа.
За втория въпрос съм се чудил по други поводи и винаги съм си отговарял, че може и да е прекалено сложно. Но ме съмнява да е ЧАК толкова сложно. Примерно някаква онлайн форма, с която да си потвърдиш данните, липсата на неплатени актове и т.н. и после да отидеш с една разпечатана страница в КАТ и само да трябва да ти дадат книжката и да им се подпишеш. Подобна система би намалила времето за обслужване наполовина, а и би улеснила хората с актове. Примерно онлайн плащане на актовете също би улеснило много хората, а и ще спести работа на служителите в КАТ. Не знам дали в момента съществува подобна система, но силно се съмнявам.
Накратко казано трябва да се промени начина на работа на институциите, но в КАТ необходимостта е особено осезаема и голяма. Надявам се и господа управляващите да усетят в някой скорошен ден.

DUB FX в София.

Dub FX, за който писах преди няколко дни идва в София на 10.08. Май това ще е повода все пак да стъпя в Ялта, а? Информация за билети и т.н. ще се появи по-нататък. Изявата ще е част от първото официално турне на австралийския уличен манияк :D

Източник - http://www.beatnsound.bg/novini/drugi/dub-fx-

Още малко видео:

Световното и фенщината

Днес е откриването на Световното по футбол в ЮАР. Както съм казвал и преди, не съм запалянко. Няма и да бъда, предполагам. За сметка на това винаги съм се чудил на магията на футбола.
Какво е това, което кара хиляди хора да излязат на улиците и да крещят от радост, само защото отбора им е победил? Да, много се радвам когато Левски вземат, че победят някъде, но това никога не е било повод да си късам дрехите от щастие. Нито загубата е била повод за дни на траур. И въпреки това има едно несравнимо вълнение от постигнатите успехи в спортовете. Любимия ти отбор печели Шампионска Лига. Браво, това е успех на няколко десетки хора, които чрез работа и много усилия са постигнали този успех. Защо тогава милиони хора подскачат доволни около телевизорите си, а десетки хиляди крещят на стадиона?
Изключвам хората, които печелят хиляди чрез залагания и се опитвам да си обясня реакцията на феновете. Първото, което ми хрумва е нещо от сорта на желание да се почувстваш част от нещо голямо, макар и само вътрешно. Но това издиша когато си пред малкия (докога ще е малък с тия 40-инчови плазми?) екран.
Второто, което ми хрумва е удовлетворение от типа игра. Така както аз харесвам рисковите пилоти във Формула 1 и винаги съм на тяхна страна, защото са ми интересни, така и футболните фенове харесват рисковите играчи и покрай тях отборите им. Но и тази теория издиша когато видиш мач от типа на Миньор Перник - Ботев Пловдив, където техничните изпълнения и тактиката са на ниво 3 клас.
И накрая се сещам за... да я наречем наследствената фенщина. Тати е фен на Левски, значи и аз ще съм. Хубаво де, но когато любимия отбор предимно те разочарова как успяваш да поддържаш интереса си? Някаква магарешка упоритост или любов към играта, знае ли човек.
В крайна сметка истината е някъде там. Фен на червените, на чиито мачове ходи веднъж на полусезон и те не се справят добре, но за сметка на това сините от Англия му задоволяват желанието за наистина качествен футбол. Или нещо такова, предполагам. Ще ми е интересно някой запалянко да ми обясни :).

ПП:
Тук говоря за футбола на клубно ниво, а не за националите, там е ясна работата :).
ПП2:
Имената на отборите за произволно избрани, най-малкото дори не съм убеден, че тия двата отбора играят в една група :D.

Dub FX

Beatbox плюс така наречените loop ефекти са нещо, което не съм предполагал, че може да се комбинира, още по-малко съм си представял да ми хареса. Принципно уважавам beatbox-ърите, но определено не съм им фен. Но австралиеца Бенджамин Станфорд просто ми скри шапката.
Пича е уличен музикант, който обикаля света с жена си и няколко куфара техника. Няма лейбъл, звукозаписна компания или подобни неща. Просто един човек, малко ефекти и много талант. Препоръчвам за всеки, който има поне минимално влечение към drum and bass и/или hip-hop.

Пл. Славейков.

Площад Славейков е едно от най-емблематичните места в столицата ни. Най-големият (и единствен доколкото знам) пазар за книги в София, а може би в България, площадът е маркиран в главите на хората като "мястото с книгите". Подобни места има и в доста други европейски градове, но реализирани доста по-добре. Което може би е причината настоящият кмет на София Йорданка Фъндъкова да поднови плановете на Бойко Борисов от 2008-а, пазара за книги на Славейков да бъде закрит.
Аз съм против идеята пазара да бъде абсолютно унищожен. Факт е, че има нужда от промяна, защото площада в този си вид е по-скоро сбирщина от коли, сергии и объркани хора. Дейни хора предлагат варианти за промяна на градската среда в този район, които са повече от добри. Нуждата от открити пространства в София е огромна. Центъра на града е като стиснат юмрук и задушава ако преседиш повече в него. Разходката от Попа до Народния Театър е нещо като слалом с повишена трудност. Препятствията са луди автомобилисти, ватмани и търговци дебнещи отвсякъде.
Идеята за редуциране на сергиите ми изглежда най-добра и логична. В момента на всяка сергия има не повече от 25-30% уникални заглавия. Всичко друго го има навсякъде и в книжарниците. Най-добре ще е Славейков да стане пазар за редки книги, които се намират сравнително трудно. Така хората ще знаят какво им се предлага там, ще се редуцират търговците и сергиите и пространството ще се освободи. Също така ще е много хубаво фонтана да се открие отново, след обезопасяване естествено, защото един покрит с пластмаса проблем не е решен проблем. Останалото са дръвчета, пейки и едно кафене с ограничен брой места и нормални цени. Не звучи особено трудно за изпълнение, просто трябват воля, желание и пари. За съжаление и трите са дефицит в управлението на града ни.

___________
Снимка - Wikipedia

2-ри юни

Не съм почитател на поезията, още по-малко на българската такава. Предпочитам поезията да е вплетена в музиката, така е доста по-ефектна, поне според моя вкус.
Въпреки това Ботев има заряд в поезията си. Заряд, който за мен липсва на Вазов, например. "Опълченците на Шипка" е особено хвалена ода, която аз обаче не мога да оценя. Сравнена с баладата „Хаджи Димитър” на Ботев, Опълченците просто бледнеят. Не знам на какво се дължи това, може би само на моите възприятия. Но не поезията е повод 2-ри Юни да се чества като деня на Христо Ботев и загиналите за свободата. Повода, както всички знаем, е революционното дело на Ботев и абсолютната му отдаденост на каузата за освобождение. Наред с Левски, Ботев е бил най-отдадения родолюбец в историята ни. Един от малцината, които са живеели в името на родината. Такива хора в момента няма, за съжаление.
В същото време аз винаги съм си задавал един въпрос. Защо честваме смъртта на този велик човек? И не само неговата. Честваме деня на смъртта и на Васил Левски. Въпреки че и двамата са умрели като герои, не смятам, че трябва да честваме смъртта им, защото раждането на тези хора е великият момент в историята. Защото малко хора знаят, че 6-и януари е родния ден на Ботев, а 18-и юли на Левски. За Левски и аз не знаех преди да проверя.
Не е ли раждането на една велика личност по-добрият ден да се отпразнува и отбележи живота и делото ѝ?
Нека след час и нещо да отдадем почит на всички загинали за свободата на българския народ. 1 минута мълчание и стоене изправен годишно не е кой знае какво усилие, да не говорим, че далеч не е и особено признание.