Джаджомания: Nokia Lumia 1020

Тази година Оксфордският речник на английския език обяви, че думата на 2013 е selfie. Това е само едно от доказателствата, че живеем във време, в което снимките са достъпни за всички. Хубавото на това време е, че вече има технологии, които позволяват селфитата, а и не само те, да изглеждат далеч по-добре, отколкото преди няколко години. Водещата технология, що се отнася за смартфони и снимки, е внедрена в Nokia Lumia 1020 - най-добрия камерафон създаван някога.

Интериор
Вече се разбрахме, че най-важното в Lumia 1020 е камерата му. Освен че има впечатляващите 41 мегапиксела, тя е със сензор с размер 2/3" - нещо обичайно за среден клас "сапунерки". Освен това обективът на телефона е с бленда f/2.2. Това означава, че широко отворената бленда, позволява през обектива да влезе много светлина, която да стигне до големия сензор с много точки по него. Резултатът е, че Lumia 1020 може да снима качествени снимки, дори при малко светлина. Ако пък наистина е прекалено тъмно, на помощ идва ксеноновата светкавица, която позволява да се правят качествени снимки, дори в непрогледен мрак.

Nokia Lumia 1020 не прави чудеса от храброст, но наистина снима по-добре от повечето "сапунерки", които съм използвал. Всички снимки имат два варианта - единият е с размер 35 или 38 мегапиксела, но по-често ще виждате другия, който е 5 мегапиксела. Всеки пиксел от малката снимка е получен след "събирането" (oversampling) на 7 пиксела от голямата снимка. Това позволява да имате информацията от 41 MP в една малка и лека, откъм мегабайти, снимка със страхотно качество.

Внимание заслужават и видео способностите на Lumia 1020. Те са с наистина добро качество, като системата за стабилизация на образа работи много добре. Най-изненадващото и хубаво е, че микрофонът е невероятен, особено за смартфон. Специално експериментирах да направя видео на парти в клуб, със силна музика, като крайният резултат беше разбираем звук, в който дори имаше нещо като басове - нещо немислимо за който и да е друг телефон, който съм пробвал.

Извън камерата, хардуерът на Lumia 1020 е обикновен, дори леко скучен. Двуядрен процесор на 1.5 GHz, 2GB RAM и 32/64GB памет. За щастие Windows Phone не се нуждае от мощ и работи адски бързо и леко, което е обичайно за него. Бавене има само при обработката на 41-мегапикселови снимки и стартирането на някои по-тежки приложения, но нищо драматично дразнещо.

Екстериор
Като във всеки модерен смартфон, най-видимото при Lumia 1020 е 4.5-инчовия HD дисплей. Той има ярки и реални цветове, което е плюс за камерафон. Ъглите на видимост не са впечатляващи, тъй като цветовете се размиват, когато гледате дори малко встрани, но не фатално.

За разлика от всички други, тук впечатление прави и огромната камера. Благодарение на нея смартфонът е с дебелина 10.4 мм, като при самия сензор е повече - 14.5 мм. Масата също е впечатляваща - 158 гр., но най-лошото за ергономията е широчината на телефона. 4.5-инчовия екран е една идея по-голям от удобното, но това би могло да се компенсира с тънък корпус и други дизайнерски решения, които обаче тук отсъстват.

За сметка на това дизайнът е обичайно красивият за серията Lumia, като 1020 се предлага от emag.bg в черен и жълт цвят. Аз тествах черния, но жълтия е супер готин.

Потребност
За това колко е полезен Nokia Lumia 1020 има два огромни фактора. Единият е третокласния софтуер - Windows Phone 8. Макар и да има напредък по липсата на приложения за тази система, магазинът на Microsoft все още е пълен с некачествени апове, заради които се губят и малкото наистина готини. Също така системата има множество странности, с които вероятно се свиква, но power user-ите несъмнено ще са адски разочаровани.

Другият фактор, естествено е камерата, която безспорно е най-добрата слагана в смартфон. С Lumia 1020 в джоба си имате джаджа, с която снимате повече от прилични снимки и клипове, без никакъв проблем. Ако това е и основното, което търсите в един телефон, то тази Nokia е най-добрият избор, без допълнително обсъждане.

Nokia Lumia 1020 32GB струва 1234.99 лв. в emag.bg

Light Side

Най-добрата камера слагана в телефон някога
Lumia дизайнът е супер

Издръжлива батерия

Dark Side

Windows Phone е абсолютно разочарование
Неудобно голям

Кино в четвъртък: Хобит: Пущинакът на Смог

Безспорно "Властелинът на пръстените" е един от киношедьоврите на нашето време. Голяма, епична, жива и завладяваща трилогия, с която човек убива 10 часа от живота си и се чувства добре от това. Литературната предистория на Властелина, както предполагам знаете, се казва Хобит и представлява една детска книга с обем от около 300 страници.

Кинопредисторията на Властелина, колкото и да е нелепо, се оказва, че също е 10-ина часов киноепос, разделен на три части. Втората част - Хобит: Пущинакът на Смог, най-накрая е тук, с общо 160 минути екшън. Историята продължава там, където свърши Неочаквано пътешествие и проследява пътя на веселата дружина през Мраколес, Езерния град, та чак до леговището на Смог в Еребор.

Тези 160 минути, за разлика от всичко друго във вселената на Властелина, което сме виждали, представляват една последователност от екшън сцени. Първо са орките, после са паяците в Мраколес, после е спасителната акция на Билбо в града на елфите, след това идва епизода с реката и буретата и т.н., докато не стигнем до последния час от филма, в който действието се развива около спиращия дъха дракон Смог.

Тук прозира и най-големия проблем на филма. Той наистина представлява една последователност от сцени, които са пълни с визуални ефекти, екшън и джуджета и хобит, с леки прескачания до Гандалф и някой-друг орк. Която и сцена да махнете, това няма да окаже никакво влияние на историята и геройте, защото те не претърпяват никакво развитие. И за да е идиотщината пълна, в Мраколес се срещаме с Леголас, който наистина произхожда от там според Толкин, но не се появява в оригиналната история. Последната капка за търпението на Толкин пуристите е изцяло новата и измислена от Джаксън и co. героиня - Тауриел.

Тя е изиграна от Еванджелин Лили (позната ни най-вече от Lost) и вкарва романтичната нотка на този филм. Макар че за човек, който не търпи такива "гаври" с историята на Толкин, тя няма място във филма, ролята ѝ е добре изиграна и вкарва нужната на всеки филм любовна нотка. Странното е, че тук зараждащата се афера е между елф и джудже.

Като цяло актьорската игра е на добро ниво. Мартин Фрийман е страхотен в ролята на Билбо Бегинс, като е достатъчно свеж и весел, но и пропит от Пръстена, когато трябва. Проблемът е, че в оригинала на Толкин, а и във филма, героите не са центъра на нещата. Това води до една тричасова поредица от наглед произволни събития, в които героите не търпят развитие и актьорите няма как да покажат особени способности, освен красива акробатика.

Всъщност новата трилогия на Джаксън представлява 10 часа кино, създадено по една плоска, детска книга. Книга, която се фокусира върху едно по детски свежо, макар и с някои сериозни моменти, приключение, чиято силна част са геройствата и приказния свят. Тук имаме едни протяжно и отегчително дълги геройства, безспорно красив свят и нищо друго. А това не е основата на истински добро кино. Затова и Хобит: Пущинакът на Смог е един болезнено дълъг и сравнително забавен филм, с много действие, чиито най-големи постижения са визуалните ефекти.

7/10
Хобит: Пущинакът на Смог е в кината от 13 декември. Разпространява Форум Филм България.

Дневниците на фрилансъра

Алармен звън. Часът е между 8 и 10 сутринта, денят е делничен, а завивките са сред най-привлекателните неща във Вселената. Нормалните хора вече са по офисите и генерират БВП по един или друг начин. Той обаче не е обичайният генератор на подобни трибуквия. Той е фрилансър.

След края на лютата тристранна битка, алармата все пак печели и любовта между юргана и рошавия субект, с лош дъх и подпухнали очи, приключва толкова рязко, колкото и е започнала. След кратка авантюра с душа, фрилансърът пристъпва към своята дейност - имитация на работен процес в домашни условия. Докато драпа към сияния връх на своята продуктивност, той бива примамван от десетки врагове, които му "помагат" да задържи КПД-то си на очарователно нулево ниво.

Първо трябва да си направи кафе, защото иначе денят не би могъл да стартира. Това обаче изисква да почисти кафеварката си, което води до 30 минутно търкане на чинии и кухненски повърхности. За момента фрилансърът има принос към БВП-то и работната сила на страната, точно колкото всяка средностатистическа домакиня, та дори и по-малко.

След като най-накрая с кафето нещата са наредени и то е в чаша, се оказва, че предприемането на пътешествие до близкия супер е неминуемо, тъй като хладилникът страда от странна липса на млечни продукти. Всъщност на всякакви продукти. В този момент се оказва, че и стомахът на клетия фрилансър изпитва дискомфортна празнина, която трябва да бъде запълнена с нещо повече от някакво си кафе.

Без шеги и закачки, мероприятието около кафето и закуската приключват. Часът вече е между 12 и 14 ч., зависи в колко алармата е победила клетия човек. В това време фрилансърът бива въвлечен в богатия си социален живот, включващ основно социални мрежи и имейли. Първите му напомнят за всичко, което не е гледал, чел или слушал, а последният за наближаващия дедлайн.

В момента, в който дневният БВП е готов да излети в небесата, фрилансърът, обзет от неземно спокойствие, най-накрая се насочва към работните си задължения. Все пак краят на работния ден наближава, а с него и плановете за социален живот извън пределите на лаптопа. Това е и моментът, в който свободно работещият се телепортира отвъд небесата на продуктивността си. Едно явление, което трае между 2 и 5 часа, в зависимост от дедлайна и обема на работа, и което все пак позволява на човека да е и данъкоплатец, освен обикновен пройдоха.

След краткото изнасилване на работните си способности фрилансърът пристъпва към по-приятните и общопознати дейности, включващи подпиране на барове и обръщане на питиета. Някъде в промеждутъците си казва, че утре ще е различно. Но вечерта отново приключва в онези часове, в които бабите ни започват своите продуктивни работни дни.

Ден следващ. Часът е между 8 и 10 сутринта. Романсът между завивките и фрилансърът отново е налице. Алармата се държи като злата мащеха, която иска да раздели младите влюбени. Главоболието отново нашепва "утре ще е друго". Ама фрилансърът си е фрилансър.
______
Рисунка от

Уникален си, брат!

Живеем в интересен свят, честна дума. Отвсякъде дебне не просто спасение, а и уникалност. Заебаваме уникалните оферти на уникалните банки, фастфуудове и други подобни, а наблягаме само на уникалните хора. Всички те са неповторими и винаги търсят нестандартното, да избягат от мейнстрийма и да са мега уникални!!!

Уникален ти е водорода
Обективно погледнато всичките 7 и кусур милиарда хомо сапиенса, които обхождат планетата, представляват една торба от водород, кислород, въглерод и други химични материалиелементи. Като изключим увредените хора, всички си имаме същите 206 кокала, десетки метри черва и други екстри. Според пола и пластичните операции имаме цици и вагини или пениси и косми отзад и във всяка глава (горна) има по около кило мозък.

И точно в това кило сивкава каша идва уникалното, допълнено от фантасмагории (в които вярвам), като дух, душа и т.н. По презумпция, всеки човек е най-обикновен, докато не си заползва мозъка, не започне да възприема света, да му дава някакви неща, да твори, да споделя мисли. В позитивните филми казват, че сме като снежинки, във Fight Club го опровергават.

Снежинки EVERYWHERE!

Истината е, че всъщност сме снежинки. Наистина всеки човек е неповторим по свой си начин, дори да има еднояйчен близнак. Само че погледнато отгоре сме7 и кусур милиарда снежинки, което си е просто купчина сняг. Ама и в това не е проблема.

Подход към уникалното
През 2013 е модерно да си уникален, да търсиш нестандартното и най-любимото ми - да си извън зоната си на комфорт. Толкова е модно, че си има цяла хипстърска субкултура и безброй уебсайтове, които са способни да изровят най-вонящите неща, които правят хората, за да дадат уникалност на други водородни обекти. Точно тук идва супер смешното и трагично положение на нелепо много човеци - те не са уникални.

Не за друго, а защото, като много себеподобни, се стремят към уникалност, на която не са способни. И докато рият като прасета в пръстта, не се усещат, че те вече са неповторими. Имат своя си мозък, своя си опит и изживявания и УНИКАЛНИ възприятия за света.

И този пост, пълен с клишета, ще завърша с едно забравено, макар и изтъркано клише - бъдете себе си бе, уникати такива! Спрете да се стремите към неповторимост, уникалност и различност, защото не се получава. Правете каквото ви кефи, с когото ви кефи и както ви кефи, показвайте на яките хора, че са яки, на тъпите, че са тъпи и си живейте живота. Тогава ще сте най-яки. Уникално яки, брат!

Първият Сняг - Снежко обвинен за педофилство

Днес от Отдел "Киша" на Центъра за градска мобилност обявиха известния наркобос Първият Сняг - Снежко, за общонационално издирване. Този ход идва след като столичната дирекция "Мокри престъпления" е получила сигнал, че Първият Сняг е щипал детски бузки. Това не са първите обвинения за посегателство над деца срещу Снежко.

Той е известен най-вече с дейността си по снабдяване с наркотици. Необичайните му методи, които медиите описват като "падане" и "сипане", включват изхвърлянето на кокаин по улиците, често "на парцали" и винаги по най-тихият начин. Престъпните деяния на Снежко винаги получават широк отзвук, като през годините дори е бил сплашван от политици, че ще ловят продуктите му във въздуха, въпреки постоянните изненади

В момента тече и дело срещу Първият Сняг, в което той е обвинен за кражба на стария пън. Вчера бяха изслушани двамата свидетели, но не особено успешно. Единият е Шаро, който по време на цялото заседание тръскаше тревожно глава, докато казваше "Как е възможно, що е това". С тези си действия Шаро даде нов бум в дискусията за образователните реформи.

Другият свидетел е Дръвник Плевников, за който се твърди, че има близки връзки със Снежко. Той се отказа от показанията си, като според очевидци е вдигал снежен калпак. Очаква се в следващите дни Снежко да продължи да затрупва всичко навън, като непроверени източници посочват активизирането на картелния партньор на Снежко - Вторият Сняг.
______

(не)Щастие

Здрасти. Как си?

Не, не ми отговаряй, май се досещам как си. Не искам да съм груб, естествено, просто изглеждаш по онзи начин. Много подходящ за ноември и лъхащ отвсякъде.

Ми работа, нищо.

Знаех си. Не си скучен човек, със сигурност, просто всичко натам води. Целият ти живот е заразен от Господиновите залежи от смисъл, които се изчерпват. И последното смислено, с което дори не искаш да се похвалиш е, че работиш. Поне това, нали е криза, нека се радваме на малките неща.

При тебе какво?

Ами и аз така. Работа, лекции, тук-таме някое парти. Скука като цяло, нищо интересно. Виждаме се с приятели, те ми говорят за работата си и лекциите. Не са никак развълнувани, просто животът им се изчерпва някъде там. И те са в същата дупка, в която сме ние с теб.

Иначе нещо да се похвалиш?

Е, какво да се похваля, виж какво е положението. Не, наистина, огледай се. Миналата седмица бях на парти, на което почти никой не танцуваше. Тази седмица отидох на концерт, който след 40 минути приключи и хората бяха също толкова плоски, колкото и преди него. Срещам се с приятели и познати и те са нещастни. По улиците хората искат оставка, в университета ще "отучват" в следващите два месеца. Шибана работа.

Mи, аре, трябва да се видим скоро.

Знаеш ли, вероятно няма смисъл. Без да съм специалист по минно дело виждам една ужасна тенденция. Изчерпаните залежи от смисъл прерастват в нещо още по-ужасно. Живеем в един свят, в който сме изчерпали залежите от щастие.

Водим плосък живот, в който искаме. Един дете, друг да пътува, трети да го обичат. Но сме толкова "ми нищо, работа", че нямаме силите и енергията да помръднем от скованото положение, в което сме. И така си дълбаем душите, които се давят в море от безсмисленост и нещастие. Но не трагично, а такова неудовлетворено. И продължаваме да работим...
_____
Снимка: Wing Yau Au Yeong от flickr.com

Джаджомания: iPhone 5S

За човек, който обожава всеки продукт на Apple, до който се е докопвал, вероятно е странно да не притежава iPhone. Странно е и никога да не е използвал такъв за повече от 10 минути, но въпреки това да е убеден, че това е неговият смартфон. Да, човекът е технически грамотен и осъзнава колко ограничения налага Apple в продуктите си, но не се оплаква особено, защото го интересува продуктите да работят качествено и да имат многогодишен живот.

За неусетилите се, човекът съм аз - горд собственик на 2 годишен Android смартфон, който получи iPhone 5S от eMag.bg за седмица тестове и в момента е в лека депресия. Причината е, че върна въпросното устройство и в момента всичко друго му се струва някак неприятно. Въпреки че iOS 7 е дървеняшка система, особено сравнена с Android 4.3+.

Интериор
Личната ми драма настрана - важен е iPhone 5S. А той е страхотен в почти всяко едно отношение, като се започне от новите му процесори, мине се през Retina дисплея и се свърши със системата Touch ID. Без преувеличение, този телефон дава усещането, че може да се справи с абсолютно всичко, на което бъде подложен - сайтове, приложения, игри и т.н., при това адски бързо.

Определено причината се крие в 64-битовия A7 процесор, който всъщност не внася особена разлика в ежедневната работа с 5S. Един до друг iPhone 5 и наследникът му отварят приложения, сайтове и т.н. еднакво бързо. Разликата идва при тежките задачи и е видима в специалните бенчмаркове и игрите с тежка графика. Там A7 дава по-добра скорост и по-добра графика. По всяка вероятност след известно време всичкият софтуер за iOS ще бъде правен за 64-битови платформи, така че A7 е и своеобразна инвестиция в бъдещето.

Новият iPhone обаче има и втори процесор за движение M7. Той е специално създаден, за да събира данни от акселерометъра, жироскопа, компаса и други места, почти без да консумира енергия. Със събраната информация телефонът знае дали карате колата си, ходите пеша или не сте пипали телефона си от часове. Тези способности също дават поле за интересно бъдеще около iPhone, но за момента само пестят батерия и казват на Maps дали ходите или карате, за да ви даде адекватна навигация.

Наистина бляскавото нововъведение, център и на рекламната кампания около iPhone 5S, е сензорът за отпечатъци, който е внедрен в home бутона. Той се нарича Touch ID и служи за отключване на телефона, както и за потвърждение на покупки в App Store. Все още функцията, която се настройва буквално за минута, работи само със софтуер на Apple и няма как да влезете във Facebook с отпечатъка си. За сметка на това Touch ID работи феноменално бързо и безпроблемно, щом му хванете цаката. Честно казано след седмицата с iPhone 5S въвеждането на парола, за да отключа телефона си, ми се струва изключително времеемко и досадно.

Екстериор
Външният вид на iPhone винаги е бил една малка ябълка на раздора за феновете и противниците на устройството. Основната причина се крие във "вече изтъркания дизайн", който обаче продължава да е сред най-приятните за гледане и пипане на пазара. Засега единствената конкуренция е HTC One, който обаче ме губи с огромния си екран.

Това е и другата драма. 5S продължава да е с 4-инчов Retina дисплей, който въпреки невероятните си качества - реални цветове, ъгли на видимост, яркост и качество на образа, се счита за малък. Честно казано не разбирам фаблетите, но 5S щеше да е още по-върховен, ако екранът му беше 4.5 инча. Това поне за мен е максималния използваем с една ръка размер.

Входът за слушалките на iPhone 5S е в долния край на телефона. Аз използвам Sony, където входът е отсрани и винаги съм се дразнел как ми се гъне кабела на слушалките. Когато входът е отдолу прибирането на телефона е по-удобно, защото не трябва се върти в ръцете, за да влезе в джоба, без да се огъва кабела. Това е един дребен детайл, който обаче ми направи огромно и приятно впечатление.

Потребност
Реално iPhone 5S е телефон за всеки. Бърз, надежден, с най-богатата екосистема от предимно висококачествени и полезни приложения и вероятно най-добрата камера на пазара (с изключение на 41-мегапикселовите на Nokia), това е логичен high-end избор. Недоволни биха останали всичките "ръчкащи" хора, които държат да изгубят два дни в това да настроят телефона си така че всяка буквичка по него да изглежда точно както те искат. И хората, които изпитват неутолима нужда от много home екрани с още повече widget-и.

iPhone 5S безспорно е един от върховете на мобилния хардуер във всяко отношение. Макар iOS вече да не е най-напредничавата операционна система, тя има едно важно качество - просто работи. Това в комбинация с красивия дизайн, превръща отрочето на Apple в смартфонът, който бих си купил без да се замисля и за миг.

iPhone 5S 16GB струва 1599 лв. в eMag.bg

Light Side

Феноменална камера
Красив дизайн

Изключителна скорост

Dark Side

Малък екран
iOS7 си има свойте минуси
Доста функции не работят у нас