Дима да го няма

Има няма половин година след въвеждането на героичната забрана за пушене лафът за закона, вратата и полето кънти в главата ми. Не че съм особено шокиран, но към този момент тютюнопушене се практикува навсякъде. Без значение дали си в центъра на София или в покрайнините на някое забравено от бога село в Стара планина.

Практиките

По-популярният метод за димене се практикува, тествано, в почти всички заведения в София след 1-2 ч. през нощта. Действието е просто - персонала вади чиниики или пепелници и дава съвет да ги криете ако дойде проверка. Досега не съм ставал свидетел на проверка, така че предполагам, че такива има само по светло.

Вторият метод, за който само съм чувал, е да се слага табелка "Частно парти" на входа на заведението. Според това, което ми обясняват разни хора и си говореха едни лелки в 204, така заведението спирало да е обществено място. Това само по себе си е доста интересна логика.

Ама той...

Редовният лаф, когато се заговори за България и българи от други българи, е да се каже как никой не спазва правилата. Тези думи винаги изключват говорителя и се отнасят за всички останали, като в същото време споменатия псевдо-анархизъм се определя като основна причина за долното положение в което се намира загниващата ни република. Тази философия на правозащитници, разочаровани от общественото невежество, се проповядва основно когато се говори за добре облечени бизнесмени и собственици на бентлита, примерно.

Когато се зачекне темата за пушенето обаче, нещата се променят и изведнъж народните маси стават оневинената жертва на зъл заговор, подготвен от политическия елит. В оправдателния калабалък се вкарват и онези ужасни еко идиоти, които не пушат, както и гадния Европейски съюз, които искат да ни вземат единственото удоволствие и свобода. Така нарушаването на обновения през юни Закон за здравето бива оправдано и дори леко задължително.

Последният да затвори

В деня на въвеждането на забраната доста оплюх практиката да се доносничи по повод пушенето, тъй като това не е адекватно за едно нормално общество.  Все още не ми се нрави идеята да портя разни кретени, но май друг избор не ми остава, поради липсата на нормално общество у нас. Надявам се собствениците на заведения и братята пушачи да се запознаят малко по-детайлно със закона, който дори е прилежно обяснен в сайта на МЗ и да започнат да го спазват.

Освен че ще направи заведенията наистина приятни и неодимени места, тази практика може и да е началото на една важна промяна в българския манталитет. А тя се отнася точно до тънкия момент, в който сме с две ръце за спазване на правилата, стига да ни изнася. Ако се научим да спазваме правилата, дори когато ни е неудобно, и да уважаваме околните може и да изскочим от интелектуалната и материална мизерия. В това време май наистина ще си запиша номера на Регионалната инспекция в телефона.

_____________________

Снимките са част от брутално яката серия на Frieke Janssens "Smoking kids". Още от автора - http://frieke.com/

Влог като блог, ама с камера

Ако падаш от Марс или Андромеда си оправдан да не знаеш какво е влог. Ако си банкер или пишеш в Капитал си оправдан, че си мислиш за кинти. В другите случай знаеш, че влогърите са ония чудати кретени, които снимат клипчета и ги пускат в интернет. И после хората ги гледат. И ги лайкват. Ако не знаеше, твой проблем.

Чуждото
Мойте любими влогъри се броят на два пръста от която ръка си изберете. Единият се зове Рей Уилиям Джонсън и ако не сте попадали на негово видео, то вероятно сте на 30+ или живеете в саксия. Този младеж подбира най-мега хипер безумните клипове с много гледания и ги коментира. Според сметките на един друг младеж, който ме заговори в рейса докато гледах ей това клипче, RWJ прави по 20-30 хиляди долара на седмица. Честито.

Другият ми любимец е Раян Хига, познат като nigahiga в тубата. Той пък е от другия тип влогъри, които си измислят сценарии и правят всякакви идиотщини. От време на време има включвания по "сериозни" теми, като хейтърите, насилието и т.н. Най-готини са му гавърите с парчета на русолявия канадски *****. Clenching my booty.

Общото
Въпросните двама ми служат като вдъхновение за едногодишните ми планове да почна влог. Част от старта на някакъв нов проект е да проучиш "пазара", като за мен пазар на български влогове няма. До вчера нямаше, вечерта се появи. Оказа се, че във vbox7 - един сайт, който смятах за безсмислен - има цяла инвазия на влогъри и псевдовлогъри, както и няколко супер популярни и няколко мега яки.

Родна реч...

Номер едно в личната ми класация е Емо Николов, който е на около 16-17 години и се занимава с влогове от около 2 години. Пича има две рубрики, като в едната говори по определени теми, а в другата прави рандъм неща. Като примерно разходка в двора на училището му. Това последното е от тъпите.

Вторият ми фаворит в проучването е Veni_ap, която сякаш на пук е заебала влогърството напоследък, но като цяло има интересни клипове. Тя залага на малко по-забавни моменти в иначе сериозни клипове, което също е готино.

Третият ми фаворит е Баев, който често вкарва доста артистичност в клиповете си. Готиното е, че като цяло се придържа към разни фън елементи и си личи, че се старае за качеството на клиповете.

Има още няколко интересни влогъри, които можете да разцъкате в секцията Топ Авторски на Vbox7. А колкото до вдъхновението ми за влог. Очаквайте включване съвсем скоро.

Кино в четвъртък: Облакът атлас

Облакът атлас не е просто филм. Не е и шест филма в едно. Това е едно киноявление, което ще остане в историята.

В рамките на близо 3 часа тандемът Уашовски, както наричат бившите братя, след като Лари стана Лана, успяха не просто да ме забавляват, а буквално да ми върнат вярата в киното. Ще пропусна изреждането на герои и актьори, защото героите са много, а актьорите имат много роли. Ще пропусна да разкажа и основите на шестте истории, които разказва филма. С лек финт ще избегна и жалките опити да опиша какво се опитва да каже филма. Причината е, че той казва малко, но и адски много едновременно. 

Но не тези неща са най-хубавото на Облакът атлас. Диамантът се крие в невероятната магия, която Уашовски и Том Тиквър са забъркали, за да се получи един урок по кино. Увлекателно, смислено, красиво, докосващо и зашеметяващо. А всъщност всичко написано дотук е глупост и филмът се нуждае от само една дума.

Велик!

10/10

На ти тия 500 лв.

И Skrillex ползва Beats

Получаваш един имейл, в който ти казват буквално "ей ти тия 500 лв, кажи какво искаш за тях" - какво правиш? Започваш да си гризеш гръкляна и да се фукаш с мейла насам-натам, докато се чудиш какво аджеба искаш. И ако ще папата или починалия мастър поп да ми се явят, няма да повярвам, че кой знае колко хора биха отказали офертата.

За мен първата спирка при избора на желания бяха лаптопите и таблетите. Много си се кефя на Mac mini-то, ама него не мога да си го ползвам в парка, затова и искам нещо мобилно. Ама за 500 лв. или си взимаш доста смотан таблет или някакъв нетбук - все неща, които не искам. Затова и се отказах, въпреки че избора от евтини продукти е голям.

Прехвърлих се на PC игри и конзоли, защото бях геймър едно време. Освен това мечтая за XBox или PlayStation от прекалено много време. Почти се реших, ама после се сетих, че нямам телевизор. Тъпа история нали? После минах и през PlayStation Vita, но това нещо едва ли ще го използвам кой знае колко. По-добре да не изгърмявам патроните.

Вероятността да сте ме виждали и да съм бил без слушалки е зловещо минимална. И понеже съм меломан и джаджоман (яка дума, а?) едновременно реших да търся слушалки. След дълго ровене на телевизори и електронни неща стигнах до мега хипер страхотните Beats by Dr. Dre. Ако живеете на тази планета и имате поне малък интерес към слушалки и подобни, то знаете, че Beats са най-cool слушалките на пазара и имат най-добрия звук, който можете да чуете от непрофесионална техника.

Така след известно време ще се фукам с мега хипер яките си нови слушалки Beats. Ама понеже съм добро дете, а и пичовете eMAG са... пичове, ще ви кажа как и вие да получите мейл, в който да ви кажат "на ти тия 500 лв". 

Първо трябва да цъкнете ей тук. После пишете един много готин пост, който отговаря на условията в линка и накрая чакате 7 декември. Тогава ще разберете дали сте един десетимата, които печелят ваучер за 500 лв. от eMAG. После може дружно да се фукаме с придобивките си.

Ураганено парти за свободното слово

Е преди има няма месец обещах, че се връщам, всичко ще е розово и редовно и т.н. Да, ама не, каза съдбата, посочи със средния пръст към джийзъс и ме заля с Fuck off и зелена зона (за справка цъкни). И тук се включва малко окултизъм, защото всякакви хаховци, които вярват в теориите на невроятностите и Световната Конспирация™ смятат, че Големият Брат™, Еврейте™, Масоните™ или Каквото-там-си-решите™ има за цел да ни държи постоянно заети, за да не можем да мислим. И като цяло май се оказват прави хаховците, защото за този месец написах поне 10 поста в главата си. Въпреки всичко, нито един от тях няма да види бял свят, защото половината ги забравих, другата половина им мина давността, а пък третата половина написах и продадох.

Затова накратко и много рандъм по няколко теми.

Свобода на словото

Юруков много хубаво е обобщил мнението ми за "цензурата", която някои български медии си налагат. Поводът за дискусията е писмото на немския посланник у нас до в. Монитор, в което той критикува съкращенията в дадено от него интервю. Лошото е, че отзвука по темата отново е никакъв и обществената реакция на практика отсъства.

И защо пък някой да променя нещо точно сега? Никога няма да забравя липсата на реакция от страна на продажните изтривалки, които се считат за медии, когато бяха изобличени за очернянето на името на Яна преди година. Тогава в. Монитор беше сред "медиите", които си позволих да нарека нещастници. Мнението ми остава непроменено, въпреки че в случая "редакционната политика", както я нарича Юруков", не е толкова зловеща, колкото тогава.

Ще повторя препоръките си от преди година - "Ако работите за големи медии - говорете за проблемите, не бъдете поръчкови гъзолизци. Не пренебрегвайте нормалните хора, така както правите години наред. Бъдете истинска четвърта власт, а не подлоги и Оруелови свине."

Ураганът на сестра ми

Сестра ми се казва Александра, но всички я знаят като Санди. Най-новият ураган, който връхлетя Хаити, Куба, САЩ и други страни също се казва Санди, което беше повод за гавра, ама май изпуснахме момента. Както и да е, ураганът почти отмина и главната тема е, че няма ток в Ню Йорк.

Нищо лично, new yorkers ама ми е през дедовия за липсата на ток у вас. Вижте, в Хаити, например, хората принципно май нямат ток, а сега нямат и домове. Това родните, а и не само те, медии го подминават с лека ръка и показват само тъмните улици на Манхатън. Досега само Boston Globe и рубриката им The Big Picture сякаш се постараха за пълно покритие на новините.

Много медийно критичен съм, знам, но мили колеги, отразявайте истинските проблеми, не first world problems.

И малко парти

След като "Дневник" публикуваха, в своята версия на The Big Picture, снимки от партито, което организирахме с клуб Накама и Gorgon, се чувствам длъжен да се похваля. Пропуснаха мега яката снимка на моя милост като вампир и DJ едновременно, но имате шанс да видите поправка на грешката.

Това може да стане утре след 21 ч. отново в бар "4 стаи", където ще пускам indie хитове и класики. Поводът е, че хипстърското предаване, което водя в ефира на студентското радио "Реакция" ще започне новия си сезон на 9-и ноември. Входът е безплатен, пиенето е евтино и компанията ще е страхотна. За загрявка може да минете през събитието във Facebook.

That's all folks

Кино в четвъртък: 007 координати: Скайфол

Агент 007 никога не е бил отправна точка за качествено кино, нито пък филмите с него са били сред личните ми фаворити. Въпреки това вече 50 години Джеймс Бонд е институця, както в киното, така и в модата и цялостната представа за мъжа. Въпреки че прави опит да каже нещо повече, Скайфол не бяга от познатия калъп и предлага приятен, но почти изпразнен от съдържание, екшън.

Лентата започва с дежурната екшън сцена с всички нужни елементи - коли, мотори, разходка по покривите на сгради, секси мацка, престрелка, драматичен скок върху покрива на влак и един багер там. Естествено в края на тази сцена Бонд (Даниел Крейг) умира, само за да възкръсне няколко минути по-късно, тъй като трябва да открие и пребори злодеят. Докато предвидимият сценарий води 007 за носа, той успява да се отърка във всички Бонд клишета, за които можете да се сетите, та дори и в класическия Aston Martin DB5, който помним от времената на Шон Конъри.

Различното в Скайфол идва със злодея Раул Силва (Хавиер Бардем), който отмъква списък с данните на всички тайни агенти на MI6. С тази информация и свръхвисоката си техническа грамотност той се опитва, и почти успява, да причини тотален хаос и разруха, както в агенцията, така и в героите. А за разлика от преди, тук Бонд не е Супермен, дори напротив. Той остарява, не е перфектен в стрелбата и физическите изпитания, има душевни проблеми и е изправен пред трудни въпроси за необходимостта от него.

Идеята за човешки Бонд, както и развитието й са интересни, но за съжаление всичко е прекалено повърхностно и се губи на фона на секси мацките, бързите коли и ефектните престрелки. Интересно е, че 007 координати: Скайфол се опитва да бъде The Dark Knight, а Сам Мендес се опитва да е Кристофър Нолън, но опитът е крайно неуспешен. Това прави лентата една идея по-интересна от класическия филм за Бонд, но в крайна сметка си остава просто поредния екшън филм с голям бюджет, който ще забравите след няколко дни.

6.5/10

Обновяване

Вътрешен мир, бро

Важно е за самочувствието на човек да обновява нещата около и в себе си. Аз съм едно много добро доказателство за тази важност, особено като се има предвид колко нови блога и промени на старите се случиха напоследък. Но е важно в някакъв момент да си стигнеш до вътрешния мир и уседналост, защото иначе се побъркваш.

Това го установявам в последната половин година, която е една непрестанна промяна и динамичност. Сигурно нещо напълно нормално за 21 годишен човек, но на някакво ниво стресиращо и натоварващо. Сякаш нон-стоп търчиш насам-натам в опит да си намериш мястото, ама половин година не успяваш.

Най-забавното е когато си намериш вътрешния мир, душевното спокойствие и другите харекришни, в разни дребнавости, които вече си имаш. Примерно стария ти грозен блог. Вярно, префасонираш го, защото онуй небе горе беше потресаващо. Също така чувстваш ново вдъхновение за промяна в стила, но все пак се връщаш в изходната позиция.

И така е с живота като цяло. Едно постоянно лавиране напред и назад, в търсене на ново познание, което да ти помогне да видиш старото по по-добър начин. Та, пак съм тук, само че малко по-различен.

Theme song:

http://www.youtube.com/watch?v=G-8S4gAWkNM

When I get back home
I won't be the same