Еко активизъм, като аки активизъм

Прилича на екоактивист, нали?

Популярно, чак модерно стана да къмпингуваш в последните години. Да се неначуди човек, като гледа как местата за къмпингуване се бетонират със скоростта на премиерски автомобил по магистрала към поредната лента. Комбинацията от двете пък превърна и протестите по еко теми, както и словосъчетанието екоактивисти в по-тренди и от хипстърията и вталените дънки. Само че цялата мода на активизъм и бунтарство има две много сгрешени неща, за които ще спомена без да навлизам в детайли.

Да им сгреем дупетата

Въпреки че в последните години съм сред протестиращите за почти всяка кауза срещу бетонирането на гори и плажове, продължавам да се чудя на тъпотата на българските протести. Без да изключвам и себе си, естествено. Питате се къде е чуденката, след като преборихме толкова много тъпотии?

Точно там. Всеки месец изскача поредната глупост на поредното правителство, без значение, че миналата седмица/година сме протестирали срещу същото. Но това не променя методите на протест, които си остават събиране на някаква тълпа (обичайно между 1000 и 3000 души) в някаква централна точка на София, където приятели и познати, все едни и същи лица, се виждат като на седянка, повикат малко, пийнат по бира и накрая си тръгнат. Докато правят това други познати лица говорят умни неща, за които 90% от протестиращите са прочели и научили преди много време.

На псевдодемократичната плюнка, която наричаме българско правителство трябва да ѝ запари на гъза. Това ще рече протести до край, с блокиране на улици, масови безредици и палене на сгради. Да, точно толкова зле е положението тук, според мен. И е крайно време народа да уплаши по-равните свине, който проходиха не на два крака, а направо върху магаретата.

Но за да не бъда грешно разбран - не призовавам към анархия и убийства, а към истинско отстояване на позицията. В случая с горите, природата, плажовете и Натура 2000 нещата се точат от много години и всяка зима сме на протест, за да спасим Иракли, Карадере, Странджа, Рила, Витоша и т.н. След като години наред не става с мирни протести, явно трябва да покажем, че наистина сме силни и много.

За лайната и хартийките

Ходихте ли това лято на Карадере? Аз ходих и там видях лайна. Купища вонящи лaйна, обградени от други купища салфетчици. Всичко това в една горичка, която мило наричахме фекaлната горичка, от която се носят аромати на човешка отделителна система и то на талази. На метри от тази горичка, а и в самата нея, хипи псевдо-туристи идваха и си отиваха на тумби, с палатките от Метро, като след себе си оставаха лайна, салфетчици и други неприятности.

Естествено изключения има, при това много. Компанията, с която бях там това лято, е едно от тях. Бяхме 30-40 човека в един лагер, който оставихме по начина, по който заварихме, с което пък впечатлихме околните туристи.

Това, което искам да кажа тук е, че наистина трябва да опазим девствените кътчета природа в страната ни, но не само на площада, а и докато сме там. Поради тази причина ми се ще някой да направи платени къмпинзи на Иракли и Карадере, където хем туристите да имат удобства, хем да има кой да им чисти. Смятам, че това би могло и да укроти маститите бизнесмени, тъй като хората ще имат алтернатива, която не унищожава, но и изкарва пари.

Да си еко, не е като да си ако

Крайната ми идея е да спрем да сме акита и наистина да станем еко. И колкото и странно да звучи на новоизлюпеното медийно животно "екоактивист", съвсем е възможно да си еко с канализация, път, организация и няколко постройки за баня и тоалетна. Затова помислете какви ще са лозунгите ви когато излезете да спасявате следващата гора.

Чалгария и музикалната индустрия

Add caption

"Новината" на деня е еклектична смесица между 1.6 млн. лв. от европейска програма, поп-фолк мастодонта Пайнер и шайка смутено-възмутени рокаджии метъли, тупцътупцъри и интелектуалци. Реакцията е предизвикана от одобрението, което "Пайнер Медия" ООД е получила по програма "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика" за проект, който е стартирал през юли 2012, но медиите чак сега решиха да го раздуят. Шокът идва от факта, че с тези пари най-успешната музикална компания в България ще популяризира мразената от всички интелектуалци чалга из Европа. О, ужас!

Мрън-мрън та пляс

Първосигналната реакция на редовия не-чалгар е ясна - защо по дяволите точно пък на тях. И причините за подобен "шок" са известни на всеки с музикална култура. Естетически погледнато продуктите на "Пайнер Медия" носят заряда на строшен под тежестта на затлъстяваща кючекиня стол. Музикалните и смислови качества на тези продукти също граничат с тези на използвана салфетка, примерно.

Но когато си говорим за пари, а тук си говорим за 2 млн. лева, от които 300 хил. излизат от джоба на българския данъкоплатец, творческите качества на музиката отстъпват място на възможностите за печалба, които създава конкретния продукт. В случая би било изключително наивно и неинформирано да се чудим и маем защо точно Пайнер печелят тези пари. Трябва да си сляп и глух, не само за да харесваш продуктите на компанията, но и да не забележиш, че това е най-успешната единствената, адекватна и печеливша музикална компания в България.

Как (не) се продава музика

21 век е и дори в последната дупка на кавала бизнесът има някакви правила, по които работи. Частта от музикалния бизнес в България, която се занимава с привидно нормална музика, тепърва започва да се учи на тези правила и, признавам без бой, резултатите вече си проличават. Само че тази част все още е пеленаче на фона на мастодонта Пайнер.

Като се отърсим от предубежденията си за чалгата и гледаме фактите, Пайнер е един адски добър пример за успешен бизнес. Компанията има вече 23 години история, в които се превръща от нещо дребно в лейбъл, медия, промоутър и откривател на таланти - все неща, които смислената музика в България не притежава.

Другият ключов момент за успеха на Пайнер, който оправдава това финансиране, е фактът, че всъщност чалгарките са единствените "артисти" в България, които се издават по западния тертип. А именно - песен (сингъл), видео, лайфове, албум, втора песен (сингъл), видео и всичко това с огромно медиино покритие, съобразено с таргета на въпросния "артист".

В това време Остава правят концерт по повод 10 годишнина от някакъв техен албум, Марто от Строежа се опитва (доста успешно!) да раздвижи съвременната алтернативна музика, но само в частта лайфове и тук-таме някой успява да изсмуче пари, я за едно парче, я за албум-събитие (Logo5, примерно), я за някой клип. Но фактът, че истинската музика в България не успява да влезе в изпитания и работещ издателски цикъл си остава.

Приятно въртене, Европа

Докато родното подобие на музикална индустрия не започне да работи и извън пределите на чалгата, тя няма да умре. Също така качествената българска музика няма да печели европейски и държавни пари, нито нови слушатели. И освен това ще продължава да си седи в дълбокия ъндърграунд на YouTube и среднощните блокове с клипове на БНТ. А Европейците ще ни свързват с ориенталски ритми, големи цици и микрофони на обратно.

Не че има смисъл, но се надявам тази старина да е двигател на позитивна промяна в адекватната музика у нас, защото смятам, че хора като Center, Logo5, Рут Колева, Viperfish и още купища почти нереализирани артисти заслужават внимание. Заслужават и по няколко хиляди, с които да запишат албуми, както и публика извън широкият кръг на приятелите и познатите им. Надявам се да е и една нова причина интелектуалците да започнат наистина да подкрепят българската музика извън YouTube и Zamunda, колкото и скапана да е тя в момента.

Gaming Diaries - Изключването

Дребното ми алтер-его в GW2

Сред нещата, които ме връхлетяха през 2012 е и онлайн гейминга. За първи път играя Massive Multiplayer Online Role Playing Game или иначе казано нещо като World of Warcraft, ама не точно. Играта е Guild Wars 2 и освен, че е първото ми MMO, е и първата игра, за която отделям толкова време от GTA: San Andreas в 10 клас насам. Споко, няма да ви занимавам със скилове, билдове и подобни.

След месец в играта установих, че съм превърнал играенето в най-ефикасното бягство от реалността, което някога съм усещал. Голяма лична драма, върху която трябва да помисля, но от часове се въртя в омагьосания кръг на спрелия мозък? Нека изключа от проблема за 2 часа и после нещата са други. Същото се отнася за почти всеки напрегнат момент, в който просто трябва да спреш и да правиш нещо друго, за да освежиш мисловния процес.

Методът е добър, защото играенето на Guild Wars 2 изисква да си съсредоточен над много неща - от бутоните, които натискаш, до последователността, в която трябва да си използваш магиите, за да убиеш гадта, без да умреш. Това и всичките други неща, за които трябва да внимаваш буквално ти обгръщат мозъка и изразът да "влезеш във филма" добива изцяло ново значение. След като излезеш от играта проблемите и решенията им отново те връхлитат, но сякаш започваш отначало и можеш да пробваш доста нови подходи.

Предполагам, че в психологията има определения на това явление, въпреки че за мен е нещо ново и шокиращо. Единственият проблем, който би могъл да се получи е да бъдете погълнати от играта. За себе си виждам, че това е трудно да стане и отдавам издръжливостта си на факта, че преди 10-ина години преживях геймърските си години. Сега просто се забавлявам с нещо ново и непознато, докато давам почивка на мозъка си, който пък ми се отплаща с повишена креативност, чакаща след бутона Exit.

2013 - Load completed

Апокалиптична скука. Така мога да опиша несъстоялия се край на света, който ознаменува 2012. Тъй като тя вече е в миналото дойде времето да си пожелаем промените за 2013, познати като new year resolutions. Моят кратък списък ще пльокна тук и се надявам да има поне един морален навигатор, който да ми напомня какво съм избълвал в пост-новогодишната летаргия.

Четене

Лето джийзъско 2012-о ще запомня като годината, в която съм прочел най-малко книги в живота си. Оправдания много, но не променят факта. Затова (по)желание номер едно за 2013 е да чета колкото преди. За целта ще се опитам да чета поне по страница на ден, ако не цяла глава.

Писане

През 2012 съм написал 42 поста. Въпреки че числото е отговора на въпроса за вселената и всичко останало, смятам че по по-малко от пост седмично е ужасно малко. Затова и през 2013 ще пиша поне веднъж седмично. Крайната цел е след година да има повече нови постове, отколкото през 2011 (68).

Учене

Макар и да не съм прекъснал следването си, през 2012 не успях да се справя с 3 изпита, един от които ме чака още от 2011. Искам да започна последната година от следването си без изостанали изпити, което значи, че трябва да се стегна и до септември да взема към 17 изпита. Звучи по-страшно отколото трябва.

Гледане

Винаги съм бил меломан и ценител на киното, който гледа малко филми. Ама през 2012 прекалих. Изключвам тъпотиите, които съм гледал с приятели или малко по задължение и остават около 10 изгледани пълнометражни филма. Това е срамота. Естествено причината е, че гледам сериали и анимета, но искам да променя статистиката и да гледам повече хубави филми, защото ми доставя истинско удоволствие. 

Други

В нещо като списък без обяснения. Пътуване до нови места, особено в България. Самостоятелни концерти, вероятно за сметка на големите фестивали. Повече работа, за повече пари.

А на попадналите тук пожелавам 2013 да е по-готина от 2012, която всъщност беше супер :).

Кино в четвъртък: Хобит: Неочаквано пътешествие

Няма да преувелича ако кажа, че Хобитът* е най-очакваният филм за тази година, ако не и за последните няколко. "Продължението" на Властелинът на пръстените е точно толкова нелека задача, колкото и на трилогията, тъй като книгите на Толкин, освен едни от най-описателните творби, имат и легиони от претенциозни фенове. За щастие Питър Джаксън и екипът му за пореден път показват, че няма невъзможни неща в киното.

За нечетящите - Хобитът е Билбо Бегинс, а неочакваното пътешествие му е поднесено сравнително принудително от магьосника Гандалф Сивия, който организира пиршество с 13 джуджета в дома на невинния полуръст. Ден по-късно въпросната дружина се втурва в приключение, което цели освобождаването на падналия преди 200 години град на джуджетата Еребор, в който сега се е настанил злият дракон Смог. Надявам се е излишно споменаването, че Хобит е предисторията на Властелинът на пръстените.

Адаптацията на Хобитът следва сравнително стриктно книгата, като естествено има някои промени в името на киното. Най-коравите фенове може и да им се подразнят, но със сигурност ще останат доволни от многото реплики, които са директно извадени от произведенето на Толкин. Другото голямо удоволствие за феновете са песните, които разказват голяма част от предисторията и във филма са реализирани перфектно.

Хобитът носи онова ужасно приятно чувство, с което свързвам и трите части на Властелина. То е предизвикано от смесицата от визуална и звукова епичност, супер убедителна актьорска игра, безкомпромисни костюми и поглъщата история на Толкин. Резултатът е, че в рамките на три часа трудно ще си помислите за нещо извън киното. Като излезете от залата може и да се сетите, че в някои моменти визуалните ефекти са били наистина некачествени и очеизбодни, но това по никакъв начин не променя цялостното впечатление от филма.

Като луд фен на Толкин, първата част на Хобитът ми донесе огромно удоволствие с всяка минута. Освен това успя да оправдае всичките ми безумно високи очаквания, като дори ги надмина. Най-просто казано Питър Джаксън съумя да създаде поредния шедьовър.

9/10

________________

Някакво логично обяснение защо The Hobbit се превежда нечленувано Хобит?

Аз съм човек на годината

Година след като списание Time обяви Протестиращия за Човек на годината, нещо подобно се случи и на родна почва. Вчера Българският хелзински комитет обяви Протестиращия от Орлов мост за Човек на годината. Това накара някои да възнегодуват за "оригиналността", а други за адекватността на институцията. В същото време сякаш никой не се замисли какво означава тази награда.

В последните години си намирам доста поводи за протестиране, като ACTA и Витоша, както и поводи да не протестирам. За съжаление хората, които запазват духа си и продължават да защитават важните за тях каузи са наистина малко. Главната причина е липсата на мотивация и реално неизмеримостта на успеха или неуспеха на един протест.

Посланието, което носи тази награда е, че обществото е важно. Че мнението и ценностите му, както и отстояването им, са важни. Че има значение и причинява промени. Всичко това звучи като част от художествено произведение, но точно протестиращите от Орлов мост доказаха, че измислиците стават реалност, дори в България.

Всичко това е важно, защото се предполага, че налива самочувствие у хората. У тези смачкани от времето, управлението и интелектуалната и материална мизерия хора, които все пак се опитват да направят нещо. А това самочувствие е ключово за едно работещо общество, което все още е мит у нас, но все повече се доближаваме до реализация му.

Заради това не ми пука дали БХК са мошенниците, за които ги изкарват черните езици. Нито че журито избрало Човек на годината вероятно е копирало списание Time. За мен значение има, че зародиша на гражданско общество в България все повече се приближава до истинското си пълнокръвно съществуване и тази награда го доказва.

Muse! Live!

За този концерт мечтая от години. Докато Citizen Erased кънти в слушалките и си представям сцената и публиката. Или докато плаша котката си с фалцетните ми опити за Supermassive Black Hole. И достатъчно често без някакъв конкретен повод. Просто затварям очи, чувам музиката в главата си и си го представям. Точно толкова най-любима група е Muse за мен.

След всичките години, с доза късмет и малко перипетии, преди две седмици мечтата ми се сбъдна. До последния момент се вълнувах като малко дете от мисълта, че ще преживея Muse по дяволите, но в същото време се страхувах, че всичко ще е ужасно и очакванията ми ще са разбити. Пълни глупости.

Светлините угаснаха, хората се разкрещяха и започна интрото на The 2nd Law: Unsustainable. После всичко светна, тримата изкочиха на сцената и магията започна. Звукът, сцената, сценичното поведение, свиренето... Всичко беше перфектно. Всеки тон, всяка извивка в гласа, всичко. После имаше Hysteria, след това свалиха пирамидата, дойде Panic Station и хората откачаха и пяха.

Бях убеден, че ще рева от кеф на този концерт. Не можах. През цялото време бях способен само да пея, скачам и да се усмихвам. На мустака на Крис, на перфектното изпълнение, на убийственото шоу. После Матю беше между сцената и загражденията, аз го пипнах и прекалено малко след това всичко свърши. Сигурно звуча като екзалтиран и заслепен фен (какъвто вероятно съм), но това е първата група, в чието изпълнение не успях да открия нито една грешка, нито нещо излишно, дори из клипчетата в YouTube, които гледам от концерта насам. 

Минаха две седмици и още в главата ми са само Muse. Не се наемам да кажа дали е заради титаничния концерт или просто, защото съм свикнал. За момента знам, че лятото е скоро и ще ги гледам отново. И смятам, че това е най-добрата група на живо, която съм гледал и която съществува в момента. И котката ми ще продължи да се плаши, и мечтите продължават.