Кино в четвъртък: Хобит: Неочаквано пътешествие

Няма да преувелича ако кажа, че Хобитът* е най-очакваният филм за тази година, ако не и за последните няколко. "Продължението" на Властелинът на пръстените е точно толкова нелека задача, колкото и на трилогията, тъй като книгите на Толкин, освен едни от най-описателните творби, имат и легиони от претенциозни фенове. За щастие Питър Джаксън и екипът му за пореден път показват, че няма невъзможни неща в киното.

За нечетящите - Хобитът е Билбо Бегинс, а неочакваното пътешествие му е поднесено сравнително принудително от магьосника Гандалф Сивия, който организира пиршество с 13 джуджета в дома на невинния полуръст. Ден по-късно въпросната дружина се втурва в приключение, което цели освобождаването на падналия преди 200 години град на джуджетата Еребор, в който сега се е настанил злият дракон Смог. Надявам се е излишно споменаването, че Хобит е предисторията на Властелинът на пръстените.

Адаптацията на Хобитът следва сравнително стриктно книгата, като естествено има някои промени в името на киното. Най-коравите фенове може и да им се подразнят, но със сигурност ще останат доволни от многото реплики, които са директно извадени от произведенето на Толкин. Другото голямо удоволствие за феновете са песните, които разказват голяма част от предисторията и във филма са реализирани перфектно.

Хобитът носи онова ужасно приятно чувство, с което свързвам и трите части на Властелина. То е предизвикано от смесицата от визуална и звукова епичност, супер убедителна актьорска игра, безкомпромисни костюми и поглъщата история на Толкин. Резултатът е, че в рамките на три часа трудно ще си помислите за нещо извън киното. Като излезете от залата може и да се сетите, че в някои моменти визуалните ефекти са били наистина некачествени и очеизбодни, но това по никакъв начин не променя цялостното впечатление от филма.

Като луд фен на Толкин, първата част на Хобитът ми донесе огромно удоволствие с всяка минута. Освен това успя да оправдае всичките ми безумно високи очаквания, като дори ги надмина. Най-просто казано Питър Джаксън съумя да създаде поредния шедьовър.

9/10

________________

Някакво логично обяснение защо The Hobbit се превежда нечленувано Хобит?

Аз съм човек на годината

Година след като списание Time обяви Протестиращия за Човек на годината, нещо подобно се случи и на родна почва. Вчера Българският хелзински комитет обяви Протестиращия от Орлов мост за Човек на годината. Това накара някои да възнегодуват за "оригиналността", а други за адекватността на институцията. В същото време сякаш никой не се замисли какво означава тази награда.

В последните години си намирам доста поводи за протестиране, като ACTA и Витоша, както и поводи да не протестирам. За съжаление хората, които запазват духа си и продължават да защитават важните за тях каузи са наистина малко. Главната причина е липсата на мотивация и реално неизмеримостта на успеха или неуспеха на един протест.

Посланието, което носи тази награда е, че обществото е важно. Че мнението и ценностите му, както и отстояването им, са важни. Че има значение и причинява промени. Всичко това звучи като част от художествено произведение, но точно протестиращите от Орлов мост доказаха, че измислиците стават реалност, дори в България.

Всичко това е важно, защото се предполага, че налива самочувствие у хората. У тези смачкани от времето, управлението и интелектуалната и материална мизерия хора, които все пак се опитват да направят нещо. А това самочувствие е ключово за едно работещо общество, което все още е мит у нас, но все повече се доближаваме до реализация му.

Заради това не ми пука дали БХК са мошенниците, за които ги изкарват черните езици. Нито че журито избрало Човек на годината вероятно е копирало списание Time. За мен значение има, че зародиша на гражданско общество в България все повече се приближава до истинското си пълнокръвно съществуване и тази награда го доказва.

Muse! Live!

За този концерт мечтая от години. Докато Citizen Erased кънти в слушалките и си представям сцената и публиката. Или докато плаша котката си с фалцетните ми опити за Supermassive Black Hole. И достатъчно често без някакъв конкретен повод. Просто затварям очи, чувам музиката в главата си и си го представям. Точно толкова най-любима група е Muse за мен.

След всичките години, с доза късмет и малко перипетии, преди две седмици мечтата ми се сбъдна. До последния момент се вълнувах като малко дете от мисълта, че ще преживея Muse по дяволите, но в същото време се страхувах, че всичко ще е ужасно и очакванията ми ще са разбити. Пълни глупости.

Светлините угаснаха, хората се разкрещяха и започна интрото на The 2nd Law: Unsustainable. После всичко светна, тримата изкочиха на сцената и магията започна. Звукът, сцената, сценичното поведение, свиренето... Всичко беше перфектно. Всеки тон, всяка извивка в гласа, всичко. После имаше Hysteria, след това свалиха пирамидата, дойде Panic Station и хората откачаха и пяха.

Бях убеден, че ще рева от кеф на този концерт. Не можах. През цялото време бях способен само да пея, скачам и да се усмихвам. На мустака на Крис, на перфектното изпълнение, на убийственото шоу. После Матю беше между сцената и загражденията, аз го пипнах и прекалено малко след това всичко свърши. Сигурно звуча като екзалтиран и заслепен фен (какъвто вероятно съм), но това е първата група, в чието изпълнение не успях да открия нито една грешка, нито нещо излишно, дори из клипчетата в YouTube, които гледам от концерта насам. 

Минаха две седмици и още в главата ми са само Muse. Не се наемам да кажа дали е заради титаничния концерт или просто, защото съм свикнал. За момента знам, че лятото е скоро и ще ги гледам отново. И смятам, че това е най-добрата група на живо, която съм гледал и която съществува в момента. И котката ми ще продължи да се плаши, и мечтите продължават.

Дима да го няма

Има няма половин година след въвеждането на героичната забрана за пушене лафът за закона, вратата и полето кънти в главата ми. Не че съм особено шокиран, но към този момент тютюнопушене се практикува навсякъде. Без значение дали си в центъра на София или в покрайнините на някое забравено от бога село в Стара планина.

Практиките

По-популярният метод за димене се практикува, тествано, в почти всички заведения в София след 1-2 ч. през нощта. Действието е просто - персонала вади чиниики или пепелници и дава съвет да ги криете ако дойде проверка. Досега не съм ставал свидетел на проверка, така че предполагам, че такива има само по светло.

Вторият метод, за който само съм чувал, е да се слага табелка "Частно парти" на входа на заведението. Според това, което ми обясняват разни хора и си говореха едни лелки в 204, така заведението спирало да е обществено място. Това само по себе си е доста интересна логика.

Ама той...

Редовният лаф, когато се заговори за България и българи от други българи, е да се каже как никой не спазва правилата. Тези думи винаги изключват говорителя и се отнасят за всички останали, като в същото време споменатия псевдо-анархизъм се определя като основна причина за долното положение в което се намира загниващата ни република. Тази философия на правозащитници, разочаровани от общественото невежество, се проповядва основно когато се говори за добре облечени бизнесмени и собственици на бентлита, примерно.

Когато се зачекне темата за пушенето обаче, нещата се променят и изведнъж народните маси стават оневинената жертва на зъл заговор, подготвен от политическия елит. В оправдателния калабалък се вкарват и онези ужасни еко идиоти, които не пушат, както и гадния Европейски съюз, които искат да ни вземат единственото удоволствие и свобода. Така нарушаването на обновения през юни Закон за здравето бива оправдано и дори леко задължително.

Последният да затвори

В деня на въвеждането на забраната доста оплюх практиката да се доносничи по повод пушенето, тъй като това не е адекватно за едно нормално общество.  Все още не ми се нрави идеята да портя разни кретени, но май друг избор не ми остава, поради липсата на нормално общество у нас. Надявам се собствениците на заведения и братята пушачи да се запознаят малко по-детайлно със закона, който дори е прилежно обяснен в сайта на МЗ и да започнат да го спазват.

Освен че ще направи заведенията наистина приятни и неодимени места, тази практика може и да е началото на една важна промяна в българския манталитет. А тя се отнася точно до тънкия момент, в който сме с две ръце за спазване на правилата, стига да ни изнася. Ако се научим да спазваме правилата, дори когато ни е неудобно, и да уважаваме околните може и да изскочим от интелектуалната и материална мизерия. В това време май наистина ще си запиша номера на Регионалната инспекция в телефона.

_____________________

Снимките са част от брутално яката серия на Frieke Janssens "Smoking kids". Още от автора - http://frieke.com/

Влог като блог, ама с камера

Ако падаш от Марс или Андромеда си оправдан да не знаеш какво е влог. Ако си банкер или пишеш в Капитал си оправдан, че си мислиш за кинти. В другите случай знаеш, че влогърите са ония чудати кретени, които снимат клипчета и ги пускат в интернет. И после хората ги гледат. И ги лайкват. Ако не знаеше, твой проблем.

Чуждото
Мойте любими влогъри се броят на два пръста от която ръка си изберете. Единият се зове Рей Уилиям Джонсън и ако не сте попадали на негово видео, то вероятно сте на 30+ или живеете в саксия. Този младеж подбира най-мега хипер безумните клипове с много гледания и ги коментира. Според сметките на един друг младеж, който ме заговори в рейса докато гледах ей това клипче, RWJ прави по 20-30 хиляди долара на седмица. Честито.

Другият ми любимец е Раян Хига, познат като nigahiga в тубата. Той пък е от другия тип влогъри, които си измислят сценарии и правят всякакви идиотщини. От време на време има включвания по "сериозни" теми, като хейтърите, насилието и т.н. Най-готини са му гавърите с парчета на русолявия канадски *****. Clenching my booty.

Общото
Въпросните двама ми служат като вдъхновение за едногодишните ми планове да почна влог. Част от старта на някакъв нов проект е да проучиш "пазара", като за мен пазар на български влогове няма. До вчера нямаше, вечерта се появи. Оказа се, че във vbox7 - един сайт, който смятах за безсмислен - има цяла инвазия на влогъри и псевдовлогъри, както и няколко супер популярни и няколко мега яки.

Родна реч...

Номер едно в личната ми класация е Емо Николов, който е на около 16-17 години и се занимава с влогове от около 2 години. Пича има две рубрики, като в едната говори по определени теми, а в другата прави рандъм неща. Като примерно разходка в двора на училището му. Това последното е от тъпите.

Вторият ми фаворит в проучването е Veni_ap, която сякаш на пук е заебала влогърството напоследък, но като цяло има интересни клипове. Тя залага на малко по-забавни моменти в иначе сериозни клипове, което също е готино.

Третият ми фаворит е Баев, който често вкарва доста артистичност в клиповете си. Готиното е, че като цяло се придържа към разни фън елементи и си личи, че се старае за качеството на клиповете.

Има още няколко интересни влогъри, които можете да разцъкате в секцията Топ Авторски на Vbox7. А колкото до вдъхновението ми за влог. Очаквайте включване съвсем скоро.

Кино в четвъртък: Облакът атлас

Облакът атлас не е просто филм. Не е и шест филма в едно. Това е едно киноявление, което ще остане в историята.

В рамките на близо 3 часа тандемът Уашовски, както наричат бившите братя, след като Лари стана Лана, успяха не просто да ме забавляват, а буквално да ми върнат вярата в киното. Ще пропусна изреждането на герои и актьори, защото героите са много, а актьорите имат много роли. Ще пропусна да разкажа и основите на шестте истории, които разказва филма. С лек финт ще избегна и жалките опити да опиша какво се опитва да каже филма. Причината е, че той казва малко, но и адски много едновременно. 

Но не тези неща са най-хубавото на Облакът атлас. Диамантът се крие в невероятната магия, която Уашовски и Том Тиквър са забъркали, за да се получи един урок по кино. Увлекателно, смислено, красиво, докосващо и зашеметяващо. А всъщност всичко написано дотук е глупост и филмът се нуждае от само една дума.

Велик!

10/10

На ти тия 500 лв.

И Skrillex ползва Beats

Получаваш един имейл, в който ти казват буквално "ей ти тия 500 лв, кажи какво искаш за тях" - какво правиш? Започваш да си гризеш гръкляна и да се фукаш с мейла насам-натам, докато се чудиш какво аджеба искаш. И ако ще папата или починалия мастър поп да ми се явят, няма да повярвам, че кой знае колко хора биха отказали офертата.

За мен първата спирка при избора на желания бяха лаптопите и таблетите. Много си се кефя на Mac mini-то, ама него не мога да си го ползвам в парка, затова и искам нещо мобилно. Ама за 500 лв. или си взимаш доста смотан таблет или някакъв нетбук - все неща, които не искам. Затова и се отказах, въпреки че избора от евтини продукти е голям.

Прехвърлих се на PC игри и конзоли, защото бях геймър едно време. Освен това мечтая за XBox или PlayStation от прекалено много време. Почти се реших, ама после се сетих, че нямам телевизор. Тъпа история нали? После минах и през PlayStation Vita, но това нещо едва ли ще го използвам кой знае колко. По-добре да не изгърмявам патроните.

Вероятността да сте ме виждали и да съм бил без слушалки е зловещо минимална. И понеже съм меломан и джаджоман (яка дума, а?) едновременно реших да търся слушалки. След дълго ровене на телевизори и електронни неща стигнах до мега хипер страхотните Beats by Dr. Dre. Ако живеете на тази планета и имате поне малък интерес към слушалки и подобни, то знаете, че Beats са най-cool слушалките на пазара и имат най-добрия звук, който можете да чуете от непрофесионална техника.

Така след известно време ще се фукам с мега хипер яките си нови слушалки Beats. Ама понеже съм добро дете, а и пичовете eMAG са... пичове, ще ви кажа как и вие да получите мейл, в който да ви кажат "на ти тия 500 лв". 

Първо трябва да цъкнете ей тук. После пишете един много готин пост, който отговаря на условията в линка и накрая чакате 7 декември. Тогава ще разберете дали сте един десетимата, които печелят ваучер за 500 лв. от eMAG. После може дружно да се фукаме с придобивките си.